Стив Бери - Венецианското предателство

— Ето го! — нетърпеливо възкликна Или и се наведе да вдигне миниатюрното устройство.

Този младеж прилича на Кай Торвалдсен, помисли си Малоун. Беше го виждал само веднъж, в Мексико Сити, когато съдбата за пръв път го събра с Хенрик Торвалдсен. Нищо чудно, че Хенрик харесва Или, той беше на възрастта на сина му.

— Това място скоро ще пламне — предупредително се обади той.

— Допуснах голяма грешка, като се доверих на Зовастина — изправи се с въздишка Или. — Но тя демонстрира огромен ентусиазъм и прояви истински интерес към древната история.

— Разбира се — кимна Малоун. — За да я използва за целите си.

— Целият съм пропит от тази гадост. — Или машинално опипа дрехите си.

— Знам какво е, преживял съм го.

— Зовастина е опасно луда. Коравосърдечен убиец.

— Знам — кимна Малоун. — Но какво ще кажеш, ако двамата с теб направим опит да излезем от списъка на жертвите й? — Замълча за миг и поклати глава. — Освен това Касиопея ще ме побърка, ако с теб се случи нещо…

Зовастина се качи в хеликоптера. Линдзи вече беше вътре, окован с белезници към страничната стена.

— Кълна се, че няма да ви създавам проблеми, госпожо министър! — изскимтя той. — Ще изпълня всичко, което ми наредите. Тези белезници са излишни. Моля ви, аз…

— Ако не млъкнеш, ще наредя да те застрелят! — хладно го изгледа тя.

Ученият моментално утихна, разбрал, че наистина е по-добре да си държи езика зад зъбите.

— Да не съм ти чула гласа! — добави тя и огледа кабината, която побираше дванайсет въоръжени мъже. Компютрите на Винченти и двата робота бяха прикрепени здраво. Касиопея Вит продължаваше да лежи на земята, а останалите пленници бяха държани на мушка от четиримата войници. Виктор стоеше на крачка от машината.

— Справи се отлично — похвали го тя. — Веднага след като излетя, ще взривиш къщата и ще избиеш тези хора. Разчитам на теб за сигурността на целия район. Като се прибера в Самарканд, ще ти изпратя подкрепление. От днес нататък това място е под контрола на Федерацията.

Обърна се към резиденцията. Последните й етажи бяха обхванати от пламъци. Скоро тук щеше да има само обгорени останки. Вече си представяше азиатския дворец, който ще бъде издигнат на това място. Все още не беше решила дали ще обяви пред света, че е открила истинската гробница на Александър. Всичко трябваше да бъде внимателно обмислено. Мястото беше под личния й контрол, което означаваше, че решението щеше да вземе сама.

Тя погледна Виктор в очите и тихо каза:

— Благодаря ти, приятелю. — Моментално улови смаяните искрици в погледа му и побърза да добави: — Не съм ти го казвала досега, защото винаги съм очаквала да си свършиш работата. Но тук се справи по един наистина изключителен начин.

Хвърли последен поглед към Касиопея Вит, Стефани Нел и Хенрик Торвалдсен. Скоро те нямаше да са проблем — също като Котън Малоун и Или Лунд, които все още бяха в горящата къща. Дори да са живи, след няколко минути и те щяха да преминат в отвъдното.

— Ще се видим в двореца — каза тя на Виктор и затръшна вратичката на кабината.

Двигателите изсвистяха, витлата бавно се завъртяха. Хеликоптерът се разклати и се отдели от площадката. Облаци прах се вдигнаха към синьото небе. Виктор се насочи към войниците. Изпрати двама от тях да охраняват входа на имението, а на другите заповяда да не изпускат от очи Нел и Торвалдсен. После пристъпи към Касиопея. Лицето й беше подуто, от носа й течеше кръв. По скулите й се стичаха вадички пот. Очите й се отвориха, пръстите й се впиха в лакътя му.

— Дойде да ме довършиш, нали?

В лявата му ръка проблясваше пистолет, а дясната стискаше дистанционното на костенурките. Той се наведе и внимателно го постави на земята до нея.

— Ето за това дойдох.

Хеликоптерът със Зовастина набра височина и започна да се отдалечава на изток, към планинските върхове отвъд долината и имението.

— Докато ти се биеше с нея, аз активирах костенурките, които качихме в кабината — поясни той. — Ще се взривят едновременно с онези, които са в къщата. — Пръстът му се насочи надолу. — С това нещо до теб.

Тя протегна ръка и го сграбчи, но той светкавично опря пистолета в главата й.

— Внимавай!

Касиопея се втренчи във Виктор, допряла показалец в бутона. Дали щеше да успее да го натисне, преди той да я застреля? Вероятно и той си задаваше същия въпрос.

— Трябва да избираш — подхвърли Виктор. — Твоят Или и Малоун все още са в къщата. Ако убиеш Зовастина, вероятно ще убиеш и тях.