Стив Бери - Венецианското предателство

— Свалете оръжията! — заповяда Зовастина. — Бавно!

Стефани срещна погледа на Касиопея и леко поклати глава. Сигнал, че тази битка не можеше да бъде спечелена. Торвалдсен пръв остави автомата си на масата. Тя го последва.

— Време е да дойдеш с мен, Линдзи — каза Зовастина.

— Не искам! — уплашено извика ученият и започна да отстъпва по посока на Стефани. — Никъде няма да ходя с теб!

— Нямаме време за глупости! — изръмжа Зовастина и направи знак на един от войниците.

Той се втурна към Линдзи, който бавно отстъпваше към отворената врата на тайния тунел. Или направи движение към учения, сякаш искаше да го сграбчи. Но когато войникът се приближи на крачка-две, той рязко блъсна Линдзи в него, след което хлътна в тунела и затръшна вратата след себе си. Изщракаха затвори.

— Не! — извика Зовастина. — Оставете го! Нямам нужда от него, а това място ще изгори до основи!

Малоун се промъкваше през лабиринта от стаи и коридори. Не срещна никого, но усещаше, че пожарът на горните етажи продължава да бушува. Основната част от дима най-вероятно пълнеше третия етаж, но скоро щеше да отрови и въздуха тук.

Трябваше да открие Касиопея. Къде изчезна тази жена? Мина покрай вратата на помещение, което приличаше на склад. Надникна вътре и погледът му улови нещо необичайно: част от недовършената ламперия на стената зееше, разкривайки полуосветен преход. От вътрешността му долетя шум на приближаващи се стъпки. Чуваха се все по-ясно. Миг по-късно от вратата излезе човек.

Малоун скочи напред, блъсна го в стената и опря дулото на автомата в брадичката му. Лицето на мъжа беше младо и красиво, а сините му очи гледаха без страх.

— Кой си ти? — попита Малоун.

— Казвам се Или Лунд.

Зовастина беше доволна. Успя да залови Линдзи, сдоби се с цялата научна документация на Винченти, откри гробницата на Александър и лечебната отвара, а накрая залови Торвалдсен, Касиопея Вит и Стефани Нел. Липсваха само Малоун и Или Лунд, но тяхната роля в плановете й беше второстепенна.

Излязоха навън и се насочиха към хеликоптера. Двама от оцелелите войници държаха пленниците на прицел. Виктор взе другите двама, които му помогнаха за компютрите на Винченти и два от роботите, които не бяха използвани в къщата.

Тя бързаше да се прибере в Самарканд, за да поеме контрола върху последните приготовления за военната офанзива. Всички задачи тук бяха изпълнени успешно. От години мечтаеше тайната гробница на Александър да се окаже на нейна територия, което благодарение на боговете бе станало факт.

Виктор се приближи с компютрите в ръце.

— Натовари ги в хеликоптера.

Тя проследи с поглед обемистите кутии, които изчезнаха в задната кабина заедно с роботите — едно истинско чудо на азиатската инженерна мисъл, създадено от нейните учени. Предварително програмираните бомби действаха почти безпогрешно, разпространяваха гръцкия огън с изключителна прецизност и при команда се самовзривяваха. Бяха много скъпи и тя ги използваше пестеливо. Беше доволна, че тези двата можеха да бъдат използвани при друга мисия. Подаде на Виктор дистанционното за роботите, които все още се суетяха из къщата.

— Погрижи се за къщата веднага след като излетя — заповяда му тя.

Горните етажи вече бяха обхванати от буйни пламъци. След няколко минути цялата къща щеше да се превърне в огнен ад. Впечатлена от гледката, Зовастина замълча и после тихо добави:

— Избий ги всичките!

Виктор мълчаливо кимна.

— О, щях да забравя, че преди да си тръгна, трябва да върна един дълг — престорено се сепна тя, подаде му оръжието си и пристъпи към Касиопея.

— Горе при езерцата ми предложи реванш! — изсъска й тя.

— С удоволствие съм на твое разположение.

— И аз така си помислих — усмихна се Зовастина.

— Къде се останалите? — свали автомата Малоун.

— Зовастина ги хвана — отвърна Или.

— А ти?

— Аз успях да се измъкна. — Поколеба се за миг и добави: — Трябва да свърша нещо.

Малоун очаквателно го погледна. От изражението му личеше, че обяснението трябва да бъде много убедително.

— Лекарството за СПИН е някъде в тази къща. Трябва да го намеря.

Да, това беше нещо основателно. И напълно обясняваше бързането. Най-вече за Или и Касиопея.

Вляво от него се появи един от плюещите роботи, който пресече коридора и изчезна. Оставането му тук наистина означаваше да дърпа дявола за опашката. Но в главата му се въртяха куп важни въпроси.

— Къде отведоха другите?