Стив Бери - Венецианското предателство

Малоун знаеше останалото. Гробницата и тленните останки на Александър Велики просто изчезнали. Търсят ги в продължение на хиляда и шестстотин години, но без успех. Най-великият завоевател на древността, почитан като жив бог, сякаш се разтопил във въздуха.

— Знаеш ли къде се намира тялото? — попита той.

— Или беше убеден, че знае.

Думите й прозвучаха някак отдалеч, сякаш разговаряше с призрака на приятеля си.

— Мислиш ли, че е бил прав?

— Трябва да отидем и да проверим — сви рамене тя.

— Къде?

Уморените й очи най-после се спряха върху лицето му.

— Във Венеция. Но преди това трябва да приберем последния медальон. Онзи, към който Виктор със сигурност вече пътува.

— А къде се намира той?

— Също във Венеция, колкото и странно да звучи.

Самарканд, 2:50 ч.

Зовастина се усмихна на папския нунций — хубав мъж с прошарена кестенява коса и умни проницателни очи. Монсеньор Колин Мичънър, американец, част от новия Ватикан с първия чернокож папа от векове. Този емисар се беше появявал тук вече два пъти, опипвайки почвата за евентуалното католическо присъствие на територията на Федерацията. Но и двата пъти бе получил твърд отказ. Въпреки че ислямът беше официална религия в държавата, номадските племена, населяващи Централна Азия, винаги бяха поставяли своите закони на първо място, включително и над законите на шериата. Географската изолация подхранваше социалната независимост, включително и от Бога. По тази причина Зовастина се съмняваше, че католицизмът има място в страната. Но беше готова за преговори, тъй като се нуждаеше от нещо, което този пратеник можеше да й даде.

— Не сте нощна птица, а? — подхвърли тя, отбелязвайки умората, която гостът с мъка се опитваше да прикрие.

— По традиция тази част от денонощието е определена за сън — промърмори Мичънър.

— Никой от нас няма да спечели, ако срещата беше проведена в нормално време. Вашата църква не е популярна тук.

— Тъкмо това искаме да променим.

— Не вярвам хората да се откажат от неща, които са ценили в продължение на столетия — сви рамене тя. — Дори мюсюлманите с тяхната дисциплина и морални устои не са успели да го постигнат. Бързо ще разберете, че тук използването на религията за обществено-политически цели е далеч по-популярно от духовното й влияние.

— Светият отец не иска промени във Федерацията. Единствената му молба е свободно изповядване на нашата вяра от онези, които желаят.

— Посетихте ли вече някои от нашите свещени места? — попита с усмивка тя.

Мичънър поклати глава.

— Съветвам ви да го направите. Ще видите доста интересни неща. Хората обикалят, докосват и целуват светите реликви. Жените пълзят по свещените плочи, за да усилят плодовитостта си. Не пренебрегвайте „дърветата на желанията“ и монголските пръти с окачените на тях конски опашки, които ще видите около гробовете ни. Муските и амулетите са много популярни тук. Хората вярват в неща, които нямат нищо общо с вашия християнски Бог.

— Но броят на католиците, баптистите, лутераните, а дори и на будистите непрекъснато расте — възрази Мичънър. — Сред тях има мнозина, които биха желали да се молят на своите богове по различен начин. Нима нямат право?

Една от причините да приеме пратеника беше партията „Ислямско възраждане“, която, макар и забранена преди години, продължаваше да действа на много места — най-вече в долината Фергана, намираща се на територията на някогашния Узбекистан. Преди доста време Зовастина беше използвала смъртоносни бацили срещу по-изтъкнатите лидери на организацията с надеждата да я обезглави, но партията продължаваше да съществува. Допускайки по-голяма религиозна конкуренция, особено от страна на Католическата църква, най-вероятно щеше да отклони гнева на мюсюлманите от нея и да го насочи към основния враг.

Тя изпъна гръб и обяви:

— Реших да разреша достъп на вашата църква на територията на Федерацията.

— Радвам се да го чуя.

— Но при определени условия.

Усмивката бързо изчезна от хубавото лице на свещеника.

— Успокойте се, те не са нищо особено — побърза да добави тя. — Имам една съвсем проста молба. Утре вечер във Венеция ще бъде отворен гробът на свети Марко.

В очите на емисаря се появи недоумение.

— Вие положително познавате житието на свети Марко и причините да бъде погребан във Венеция.

— Имам приятел в базиликата, с когото сме обсъждали този въпрос — кимна Мичънър.