Стив Бери - Венецианското предателство

— Защото темата ме интересува. Мощите в тази гробница не принадлежат на свети Марко.

— А на кого?

— Ще се задоволя с едно любопитно съвпадение: тялото на Александър Велики изчезва от Александрия през четвърти век, почти едновременно с повторната поява на тялото на свети Марко. Светецът е положен в храм, който е копие на Александровата Сома, където великият пълководец е бил положен шестстотин години по-рано. Моите учени изследваха много древни текстове, голяма част от които неизвестни за света…

— Мислите, че мощите във венецианската базилика принадлежат на Александър Велики? — възбудено я прекъсна Мичънър.

— Не мога да твърдя подобно нещо. Само ДНК анализ може да установи расата. Марко е роден в Либия от родители араби, а Александър е грък. Между тях със сигурност съществуват ясни хромозомни различия. Знам, че има и други надеждни способи за идентификация: изотопна обработка на зъбите, томография и въглероден анализ. Александър умира през 323 година преди Христа, а Марко — през първи век след Христа. Изключено е да няма различия в тленните им останки.

— Нима възнамерявате да оскверните мощите?

— Не повече от вас. Какво всъщност може да се вземе от тях?

Американецът се замисли. Още в началото на срещата Зовастина усети, че този човек бе пристигнал в Самарканд с далеч по-големи правомощия отпреди. Дойде времето да провери дали предчувствията не я лъжат.

— Искам само няколко минути насаме с отворения саркофаг — промълви тя. — Дори да взема нещо от него, то ще бъде съвсем незначително. В замяна предлагам свободен достъп на Католическата църква до цялата територия на Федерацията, за да провери колко християни ще откликнат на нейните послания. Но евентуалното строителство на храмове трябва да бъде предварително одобрено от нашето правителство. Както за ваше, така и за наше спокойствие. Ако не действаме внимателно, със сигурност ще се стигне до насилие.

— Искате лично да пътувате до Венеция? — погледна я внимателно Мичънър.

— Да — кимна тя. — На частно посещение, организирано от Светия отец. Чувала съм, че църквата има силно влияние върху италианското правителство.

— Госпожо министър, вие несъмнено сте наясно, че и да откриете нещо, то ще е подобно на плащаницата от Торино или появяванията на Дева Мария. Всичко е въпрос на вяра — контрира Мичънър.

Но Зовастина беше сигурна, че ще открие нещо друго, далеч по-важно. Какво беше писал Птолемей? Докосни най-съкровената същност на златната илюзия.

— Няколко минути насаме, нищо повече — повтори молбата си тя.

Папският нунций запази мълчание. Тя търпеливо чакаше.

— Ще разпоредя на патриарха на Венеция да удовлетвори молбата ви — промълви най-сетне Мичънър.

Предчувствието й се оказа вярно. Този човек не се беше завърнал с празни ръце.

— Разполагате с доста голяма власт за обикновен нунций — отбеляза тя.

— Трийсет минути — отсече американецът. — С начало точно в един след полунощ в сряда. Ние ще информираме италианските власти, че пристигате на частно посещение по покана на Църквата.

Зовастина кимна.

— Ще ви уредя достъп до катедралата през Порта дей Фиори в западното крило. По това време на денонощието на площада едва ли ще има много хора. Сама ли ще бъдете?

Педантичността на духовника започваше да я отегчава.

— Ако е толкова важно, можем и да забравим за молбата ми — хладно отвърна Зовастина.

И веднага забеляза, че Мичънър усети раздразнението й.

— Вземете със себе си когото пожелаете, госпожо министър — дипломатично отстъпи той. — Светият отец ще бъде щастлив да удовлетвори желанията ви.

Хамбург, Германия, 1:15 ч.

Виктор седеше на бара. Рафаел спеше горе в стаята. Бяха пристигнали в Хамбург след продължително пътуване с кола през Дания и Северна Германия. Тук трябваше да се срещнат с други двама членове на Свещения отряд, за да открият шестия медальон. С кражбите на предишните се бяха справили сами, но времето изтичаше и Зовастина беше решила да изпрати още един екип за подкрепление.

Виктор отпиваше от бирата и се наслаждаваше на тишината. В слабо осветените сепарета имаше малко посетители.

Зовастина обичаше напрежението. Екипите бяха винаги нащрек, готови на всичко. Похвали почти липсваха, за сметка на критиката. Това отношение важеше за всички: сътрудниците в двореца, Свещения отряд, министрите. Никой не искаше да я разочарова. Но Виктор чуваше какво се говори зад гърба й. Струваше му се странно, че властна жена като нея обръща толкова малко внимание на недоволството и омразата. Крехката лоялност е опасна илюзия. Рафаел бе прав: нещо предстоеше да се случи. Като началник на личната й охрана Виктор често придружаваше Зовастина до тайната лаборатория в планините, източно от Самарканд. Тази отсам границата с Китай, обслужвана от нейни хора, работеща с нейните вируси. Беше виждал с очите си затворниците, върху които ги изпробваха, беше присъствал на ужасната им смърт. Беше охранявал заседателните зали, в които тя заговорничеше със своите генерали. Федерацията разполагаше с внушителна армия, достатъчно военновъздушни сили и ограничен брой ракети със среден радиус на действие. Повечето от тях бяха доставени и поддържани от Запада, който се стремеше да запази военното равновесие със съседите на Федерацията — Иран, Китай и Афганистан.