Стив Бери - Венецианското предателство

— Разполагате ли с източник? — внимателно го погледна тя.

— Може да се каже, но аз имам известни резерви — отвърна президентът. — Зовастина представлява проблем на много нива.

Тя разбираше затрудненията му. Зовастина открито се беше обявила за приятел на САЩ, ала в нейния регион американците не се радваха на особена популярност. Благодарение на секретната информация от нейна страна бяха успели да неутрализират част от дейността на терористите в Ирак и Афганистан. Това принуди американското правителство да й отпусне щедра помощ под формата на пари, военна техника и високотехнологично оборудване, което беше доста рисковано.

— Чувала ли си за онзи, който видял змия посред магистралата?

Стефани се усмихна. Идваше ред на поредния виц.

— Човекът спрял и видял, че змията е ранена. Прибрал я в дома си и започнал да я лекува. Когато оздравяла, той й отворил входната врата. Но на излизане влечугото го ухапало по крака. Миг преди да загуби съзнание от силната отрова, човекът простенал: „Прибрах те в дома си, храних те, излекувах те. Защо ме ухапа?“. На което змията отвърнала: „Така е, прав си. Но все пак през цялото време ти знаеше, че съм змия, нали?“.

Стефани веднага разчете посланието.

— Зовастина е замислила нещо, в което участва и Енрико Винченти — продължи президентът. — Ненавиждам биологичното оръжие, светът го забрани още преди трийсет години. А тя разполага с най-опасния му вид. Очевидно планира нещо ужасно и се радва на подкрепата на Венецианската лига, в която членуват и двамата с Винченти. Слава богу, все още не е преминала към действия, но скоро и това може да стане. Проклетите глупаци, които управляват съседните държави, изобщо не подозират какво става. Прекалено са заети да мразят нас и израелците, а тя умело се възползва от глупостта им. Всъщност тя и мен ме мисли за глупак. Много добре, нямам нищо против. Но вече е време да усети, че сме по следите й.

— Бихме предпочели да останем още известно време в сянка, но убийството на двамата й охранители от Сикрет Сървис няма как да не е задействало алармата — добави с гримаса Дейвис.

— Какво искате да направя?

Даниълс се прозя, а тя с мъка се въздържа да не направи същото.

— Не се притеснявай, моля те — размаха ръце президентът. — Все пак минава полунощ. Прозявай се спокойно, но ще спиш в самолета.

— Къде отивам?

— Във Венеция. След като Мохамед не иска да отиде при планината, ние, с Божията помощ, ще закараме планината при него.

Венеция, 8:50 ч.

Винченти влезе в главния салон на своя дворец, за да се подготви. Обикновено не си правеше труда с подобни презентации. В края на краищата „Филоджен Фармасютик“ разполагаше с огромен отдел за маркетинг и продажби, в който се трудеха стотици служители. Но сега ставаше въпрос за нещо специално, което изискваше само неговото присъствие. Затова той предпочиташе да го направи в дома си.

Веднага му направи впечатление, че външната рекламна агенция със седалище в Милано се беше погрижила да отстрани всички евентуални рискове, изпращайки на брифинга четирима свои представители — три жени и един мъж, между които се оказа и една от вицепрезидентките на компанията.

— Дамарис Кориган — представи се тя на английски, след което го запозна с останалите членове на екипа. Беше привлекателна жена, малко над четирийсет, облечена в тъмносин костюм на бели райета.

На изящната масичка за сервиране димеше сребърна каничка с кафе. Винченти пристъпи към нея и си наля.

— Моля за извинение, но ние продължаваме да се питаме какво става и дали ще се случи нещо — каза Кориган.

Той разкопча сакото си и седна на тапицирания стол.

— Какво имате предвид?

— Преди шест месеца ни наехте със задачата да направим рекламна кампания за презентация на медикамент, който може би ще лекува ХИВ. Тогава се запитахме дали „Филоджен“ работи върху създаването на такъв продукт, но днес, след като пожелахте да видите какво сме направили, започваме да си мислим, че сте на прага на наистина епохално откритие.

Винченти мълчаливо се поздрави за предвидливостта си.

— Мисля, че използвахте точната фраза „може би“ — отвърна той. — Разбира се, че се надяваме първи да открием лекарството и отделяме милиони за научноизследователска работа. Никой не може да каже кога ще бъде направено „епохалното“ откритие, както го нарекохте, но аз просто искам да бъда подготвен, а не да чакам с месеци за създаването на ефективна маркетингова схема. — Направи кратка пауза и поклати глава. — Не сме на прага на подобно откритие, но известна подготовка никога не е излишна.