Стив Бери - Венецианското предателство

„Филоджен“ притежаваше патентите на шест препарата, които в комбинация с други имаха доказан ефект върху блокирането на ХИВ вируса. И въпреки че болните трябваше да поглъщат по петдесетина хапчета на ден, засега това беше единственият ефективен лекарствен коктейл. Не лечение, а само „дезориентиране“ на вируса, което рано или късно приключваше, тъй като природата винаги намираше начин да надхитри микробиолозите. От Азия и Китай вече имаше сведения за щамове на ХИВ, които не се влияеха от хапчетата, предлагани на пазара.

— Хвърлихме едно око и на комбинираната терапия — продължи Кориган. — Най-елементарната включва приемането на три препарата и струва около двайсет хиляди евро годишно. Но тя е привилегия на богатите западняци. В Азия и Африка дори не могат да помислят за нея. „Филоджен“ доставя на няколко държави известни количества на преференциални цени, но едновременното лечение на болните би струвало милиарди евро на година, които никое африканско правителство не може да си позволи.

Винченти вече знаеше този факт от своите специалисти по маркетинг. В Третия свят лечението беше практически невъзможно. Ограничаването на ХИВ беше единствената възможна алтернатива. Презервативите бяха най-подходящото първоначално средство, но филиалът на „Филоджен“, който се занимаваше с масовото им производство, не смогваше с поръчките. За двайсет години продажбите на презервативи бяха нараснали с хиляда процента. Също и печалбата от тях. Но напоследък се наблюдаваше рязък спад в употребата им. Хората отново ставаха небрежни.

— Според рекламата на вашия конкурент „Келуд-Лафарж“ — продължи Кориган, — през изтеклата година те са изразходвали повече от сто милиона евро за научноизследователска дейност, свързана със създаването на лекарство против СПИН. Докато вие сте отделили едва една трета от тази сума.

— Да се конкурираш с „Келуд-Лафарж“ е все едно да ловиш китове с въдица — погледна я снизходително Винченти. — Те са най-големият конгломерат за лекарствени продукти в света. Трудно е да отделяш от залъка си, когато човекът срещу теб има брутни доходи над сто милиарда евро годишно.

Кориган сложи поредния лист на статива, а той отпи глътка кафе.

— Да преминем към идеите, свързани със създаването на продукта — каза тя. — На първо място е наименованието, което винаги е от изключително значение. Сред съществуващите на пазара шестнайсет симптоматични лекарства са бактриум, дифлукан, интрон, пентам, видекс, криксиван, хивид, ретровир. Но ние сме на мнение, че лекарство, което ще се използва по всички части на света, трябва да носи по-просто и по-универсално наименование. От гледна точка на маркетинга то трябва да бъде кратко и ясно, като например AZT. Доколкото сме осведомени, в момента „Филоджен“ разработва осем продукта от тази категория. — На статива се появи графика с идеи за опаковката. — Тъй като не знаем дали лекарството ще бъде в течно или в твърдо състояние, нито пък дали ще се инжектира, или ще се поема орално, създадохме различни варианти за опаковка, запазвайки характерните за компанията цветове в черно и златно.

Винченти се концентрира върху предложенията.

— Тук оставихме празно място — насочи показалката си Кориган. — Върху него със златни букви ще бъде изписано името на лекарството. Проектът е все още в работна фаза. Целта ни е опаковката да бъде лесно забележима, дори ако наименованието не е свързано с определен език.

Винченти беше доволен, но предпочете да скрие усмивката си.

— В главата ми отдавна се върти едно име — промърмори той.

Кориган заинтригувано го погледна, а той стана, пристъпи към статива, взе маркер и изписа две едри букви: ZH. Забеляза учудените физиономии на присъстващите и поясни:

— Зета и ета: две букви от старогръцката азбука. В комбинация означават „живот“.

— Много подходящо — кимна Кориган.

Той беше напълно съгласен с нея.

Остров Возрождение

Централноазиатската федерация, 13:00 ч.

Зовастина се развълнува от посрещането. Хората от щаба й бяха обещали пет хиляди, но в хеликоптера й съобщиха, че я очакват повече от двайсет хиляди души. Още едно доказателство за нейната популярност, гордо заяви секретарят, който отговаряше за организацията на пътуванията й. В момента, изправена на обградения от телевизионни камери подиум, тя приемаше бурните овации на тълпата с нескрито задоволство.

— Огледайте лицата около себе си и ще разберете какво можем да постигнем, когато обединим дух и сърце! — извика в микрофона тя, изчака секунда за по-голям ефект и артистично вдигна ръце към небето. — Да живее възродения Кантубек!