Стив Бери - Венецианското предателство

— Това е дълга история, но той може би ще се окаже прав — продължи спътницата му. — Предполага се, че в базиликата „Сан Марко“ лежи мумия отпреди две хиляди години. Свети Марко е бил балсамиран в Александрия, непосредствено след смъртта си през първи век след Христа. Александър е с триста години по-стар и също бил балсамиран. Но през четвърти век, когато мумията на Александър внезапно изчезнала от гробницата му, в Александрия изведнъж се появили мощите на свети Марко.

— Предполагам, че това не е единственото ти доказателство — подхвърли Малоун.

— Ирина Зовастина е маниакално пристрастена към историята на Александър Велики. Знам го от Или. Тя притежава огромна колекция старогръцко изкуство, както и изключително богата библиотека. Смята се за експерт по Омир и „Илиада“. Изпраща членове на личната си охрана да крадат слонските медальони по света, със строгата заповед да не оставят следи. Но монетата в Самарканд е непокътната. — Тя поклати глава. — Оставили са тази кражба за най-накрая, за да бъдат близо до „Сан Марко“.

— Влизал съм в базиликата — каза Малоун. — Саркофагът на светеца е под главния олтар и тежи няколко тона. За да се стигне до него, са нужни хидравлични повдигачи и много време. Но това е абсолютно невъзможно, защото базиликата е една от главните туристически атракции на Венеция.

— Не знам как възнамерява да го направи Зовастина, но съм убедена, че ще се опита да проникне в гробницата.

Но първо ще се опита да прибере седмия медальон, помисли си Малоун, докато се спускаше по стъпалата към предната кабина от солиден махагон, с дантелени перденца на прозорците и бродирани възглавници на седалките. На летището беше купил туристически пътеводител на Венеция, от който възнамеряваше да научи повече подробности за Торчело.

Първите заселници на малкото островче били римляните, стъпили там в края на V и началото на VI век. По-късно, към средата на VIII век, островчето отново било населено от уплашените жители на континента, които панически бягали от настъпващите ломбардци и хуни. През XV век тук вече живеела колония от около двайсет хиляди души, а островът се превърнал в оживен търговски център, с църкви, манастири и разкошни дворци. Търговците, откраднали мощите на свети Марко от Александрия през 828 г., били жители на Торчело. В пътеводителя беше отбелязано, че това е мястото на „първия сблъсък между Рим и Византия“. Вододел между сградите на Парламента в Лондон на запад и Тадж Махал на изток. Упадъкът на Торчело започнал след серия унищожителни епидемии — смъртоносна треска, малария и задръстване на каналите. Най-активните му граждани се преместили в централната част на Венеция. Търговските къщи прекратили дейността си, дворците опустели. Строителите от съседните острови ровели из руините, търсейки подходящи камъни за градеж и скулптури. Постепенно всичко изчезнало. Блатата погълнали голяма част от острова. Днес той се обитава от шейсетина души, които живеят в малкото оцелели къщи.

През челното стъкло на кабината се виждаше висока тухлена кула — стара, горда и самотна — същата, която беше на видно място в пътеводителя. Текстът под снимката гласеше, че е камбанарията на базиликата „Санта Мария Асунта“ — най-стария храм във Венеция, построен през VII век. До него се намираше ниската църква „Санта Фоска“ във формата на византийски кръст, изградена шестстотин години по-късно.

Касиопея намали газта, моторите утихнаха и лодката забави ход. Малоун излезе на палубата. На няколко метра от тях се простираше пуст пясъчен плаж, осеян с изсъхнали клонки, храсти и хилави кипариси. Лодката бавно навлезе в кален канал, край който се виеше тясна павирана пътечка. На левия бряг се виждаше единственият пътнически терминал, от който се готвеше да потегли поредният воден „автобус“.

— Ето ни и в Торчело — въздъхна Касиопея. — Да се надяваме, че сме ги изпреварили.

Виктор слезе от корабчето, следван по петите от Рафаел. Водният „автобус“ ги беше докарал до Торчело след поредица от сложни маневри и отклонения в лагуната на Венеция. Общественият транспорт предлагаше най-незабележимия начин за разузнаване на обекта на предстоящата нощна операция.

Тръгнаха по тясната уличка край застоялите води на канала, следвайки накичена с фотоапарати група туристи, отправили се към прочутите църкви. Уличката свърши пред редица ниски каменни сгради — два ресторанта, няколко магазинчета за сувенири и малък хотел. Предварително проучил картата на острова, Виктор беше наясно, че Торчело представлява тясна дълга ивица суша, на която имаше само градини с артишок и няколко разкошни резиденции. Двата древни храма и ресторантът до тях бяха единствените забележителности.