Стив Бери - Венецианското предателство

— Още една измислица — спокойно отвърна Винченти, а тя остана с чувството, че този човек е в състояние да повтаря една лъжа до безкрайност, и то с нагла убедителност.

— Напротив, истина е — отвърна тя. — Подкрепена с купища документи и снимки. Именно затова изчезвате от Ирак в края на 90-те.

— Слезте на земята, Стефани — снизходително рече Винченти. — През осемдесетте години на миналия век никой дори не си е помислял, че биологическите оръжия са оръжия за масово унищожение. Вашингтон не даваше пет пари, докато Саддам все пак успя да види техния потенциал.

— Но днес сме на друго мнение. Тези оръжия са напълно реална заплаха. Много хора са убедени, че първата биологична война няма да бъде глобален катаклизъм, а по-скоро ограничен регионален конфликт. Някой зъл диктатор ще скочи срещу съседите си, без да обръща внимание на моралните норми. Омразата ще доведе до масови убийства, както вече се случи по време на войната между Ирак и Иран през осемдесетте. Доколкото ни е известно, именно тогава вашите разработки са били изпробвани върху хора.

— Интересна теория, но това си е проблем на вашия президент — промърмори Винченти. — Мен какво ме интересува?

Стефани прецени, че е време да смени тактиката.

— Компанията „Филоджен Фармасютик“ се развива прекрасно. Вие притежавате два милиона и четиристотин хиляди акции от нея, или четирийсет и два процента. Което ви прави най-големият акционер в конгломерат с внушителни активи, между които фигурират филиали за производство на козметика, тоалетни принадлежности, сапун, замразени храни и голяма верига от универсални магазини в Европа. Преди петнайсет години сте закупили компанията на безценица…

— Вашето разследване със сигурност не е подминало факта, че по онова време тя беше на прага на банкрута — подхвърли Винченти.

— Което повдига неизбежния въпрос: как сте успели не само да я купите, но и да я изправите на крака?

— Да сте чували за първично публично предлагане? Много хора инвестираха парите си в нея.

— Не е точно така. Голяма част от началния капитал е бил ваш — по наши изчисления, около четирийсет милиона долара. Спестили сте доста пари от службата си при един диктатор.

— Иракчаните действително бяха щедри — кимна домакинът. — Освен това ми предложиха великолепни условия за здравно осигуряване и пенсия.

— Мнозина са спечелили. Разполагаме със сведения за немалко микробиолози на ключови позиции в онази програма, включително и за вас.

Доловил променената интонация в гласа й, той вдигна глава.

— Каква ли е причината за вашето посещение?

— Вие несъмнено сте добър бизнесмен и отличен предприемач. Но корпорацията ви е прекалено голяма. Твърде много пасиви и въпреки това вие продължавате да вървите нагоре.

Едуин Дейвис я беше информирал добре.

— Може би Даниълс иска да инвестира? — вдигна вежди Винченти. — Колко остава от мандата му? Три години, нали? Предайте му, че все ще се намери едно място за него в борда на директорите.

Тя извади от джоба си пликчето със слонския медальон и му го подхвърли. Той го улови с изненадваща сръчност.

— Знаете ли какво е това?

— Прилича ми на човек, който се сражава със слон — промърмори Винченти, оглеждайки монетата. — Друг с копие в ръце. Съжалявам, но историята не е сред силните ми страни.

— За разлика от вирусите.

Той спокойно отвърна на погледа й.

— След първата война в Залива оръжейните инспектори на ООН са ви разпитвали за биологичните оръжия на Ирак, но вие сте отрекли тяхното съществуване. Научноизследователската дейност не довела до нищо заради лошо управление и недостатъчно финансиране.

— Имате предвид токсините, които споменахте преди малко? Всички те са трудни за съхранение и неподлежащи на контрол. Без практическо приложение като оръжия. И днес поддържам това мнение.

— Умни хора като вас могат да преодолеят подобни препятствия.

— Не съм чак толкова добър.

— И аз твърдя същото, но някои хора не са съгласни.

— Не бива да ги слушате.

Стефани подмина предизвикателството.

— Само три години след като напускате Ирак „Филоджен“ се превръща в цветуща компания, а вие ставате член на Венецианската лига — подхвърли тя, наблюдавайки внимателно реакцията му. — Но членството си има цена. И то доста висока.

— Мисля, че не е незаконно хората да поддържат приятелски отношения помежду си.

— Но вие не сте ротариански клуб.

— Ние имаме свои цели, качествени членове и всеотдайност към мисията си. Точно като всички останали асоциации или клубове.