Стив Бери - Венецианското предателство

— Не ми отговорихте на въпроса — поклати глава Стефани и посочи към пликчето в ръката му. — Виждали ли сте някога подобна монета?

— Никога — отвърна Винченти и й подхвърли пликчето обратно.

Тя направи пореден опит да разгадае този властен мъж, чиито черти бяха толкова измамни, колкото и думите му. От представената й информация знаеше, че е посредствен вирусолог с обикновено образование, но с нюх към бизнеса. Който можеше да се окаже пряк виновник за смъртта на Наоми Джонс. Сега трябваше да разбере дали е така.

— Не сте толкова умен, колкото си мислите — обяви тя.

Винченти приглади непокорно кичурче от оредялата си коса и промърмори:

— Започвате да ме отегчавате.

— Ако тя е мъртва, вие със сигурност ще я последвате!

Той се поколеба за момент, сякаш претегляше допустимия минимум истина срещу лъжата, която тя никога нямаше да приеме. След което, все още в рамките на добрия тон, попита:

— Свършихме ли?

— По-скоро започваме — изправи се Стефани и вдигна медальона в ръката си. — Върху лицевата страна на тази монета са гравирани букви, скрити в наметалото на боеца. Удивително майсторство, проявено от древните хора. На практика буквите са нещо като водни знаци, сложени със защитна цел. На тази монета те са два: ZH. Зета и ета. Случайно да ви говорят нещо?

— Абсолютно нищо — поклати глава Винченти, но тя успя да улови интереса, проблеснал в очите му. Дали не беше изненада? Или дори шок, появил се в рамките на хилядна от секундата?

— Обърнах се към специалисти по старогръцки език — продължи тя. — Оказа се, че съчетанието ZH означава „живот“. Не е ли любопитно, че някой си е направил труда да гравира миниатюрни букви с подобен смисъл, знаейки, че малцина са били в състояние да ги прочетат? Да не забравяме, че по онова време не е имало лупи.

— Това не ме засяга — сви рамене той.

Винченти остана неподвижен цели пет минути след захлопването на външната врата. Тишината в салона, нарушавана единствено от пърхането на канарчетата в клетката до прозореца, действаше като балсам на опънатите му нерви. Някога този дворец бил собственост на бонвиван с подчертано интелектуални интереси, който още преди векове успял да го превърне в център на образованите венецианци.

Следващият собственик се възползвал от местоположението му до Канале Гранде и го превърнал в погребална агенция. Салонът бил преустроен в зала за аутопсии и съхранение на труповете. Столетия по-късно дворецът преминал в ръцете на контрабандисти, които складирали стоката си тук. Именно те пуснали зловещите слухове за призраците, които уж намирали убежище зад високите му стени, с цел да държат любопитните настрана.

Винченти мечтаеше за тези отдавна отминали дни.

Но в момента беше разстроен от посещението на Стефани Нел от американското Министерство на правосъдието, която вероятно бе изпратена тук лично от президента на САЩ.

Не защото янките се бяха ровили в миналото му — това скоро щеше да престане да има каквото и да било значение. Не се притесняваше и за тяхната шпионка, която беше мъртва и погребана на недостъпно място. Не. Стомахът му беше свит на топка заради буквите върху онази монета. ZH. Зета и ета. Живот.

— Вече можеш да влезеш — подвикна той.

Питър О’Конър се появи от съседното помещение, където беше останал по време на целия разговор. С него в салона влезе и една от многото котки, които живееха в двореца.

— Какво ще кажеш?

— Тя е пратеник, който подбира думите си много внимателно — отбеляза О’Конър.

— Медальонът й е точно като онези, които издирва Зовастина. Отговаря напълно на описанието, което ти вчера ми донесе в хотела.

Но Винченти все още не можеше да разбере защо монетите са толкова важни.

— Има нещо ново: тази вечер Зовастина пристига във Венеция.

— На официално посещение? — вдигна вежди Винченти. — Във вестниците няма нищо за него.

— На частно посещение. Пристига през нощта с частен самолет и отлита няколко часа по-късно. Ватиканът е уредил формалностите с италианските митнически власти. Току-що го научих от свой източник.

Нещата се изясняваха. Нещо предстоеше да се случи. А както обикновено Зовастина беше няколко стъпки напред.

— Трябва да разберем кога пристига и къде отива.

— Вече работя по въпроса. Ще бъдем готови.

Сега той беше на ход.

— Готови ли сме в Самарканд?

— Чакаме само вашата заповед.

Винченти реши да се възползва от отсъствието на врага. Нямаше смисъл да чака до края на седмицата.