Стив Бери - Венецианското предателство

— Приготви самолета. След час излитаме. Но искам да сме в течение на всичко, което върховният министър върши тук.

О’Конър кимна.

Оставаше най-важното, което наистина го безпокоеше.

— И още нещо — небрежно каза Винченти. — Трябва да изпратя едно съобщение във Вашингтон. Което трябва да бъде категорично и кристално ясно. Стефани Нел да бъде ликвидирана, но преди това да се вземе медальонът, който е у нея.

Малоун с удоволствие поглъщаше спаначените спагети със сирене и шунка. Преди час Виктор и партньорът му бяха напуснали острова. Те останаха двайсетина минути в музея, а след това огледаха района около базиликата — най-вече градината между църквата и канала с размерите на пълноводна река между Торчело и съседното островче. Двамата с Касиопея следяха действията им от различни позиции. Очевидно сигурен в своята анонимност и концентриран върху предстоящата задача, Виктор не забеляза нищо.

Изчакаха ги да се качат на водния „автобус“ и Малоун и Касиопея се насочиха към селцето. Един от продавачите на сувенири ги увери, че местният ресторант „Локанда Чиприани“ съществува вече няколко десетилетия и се смята за един от най-добрите във Венеция. Всяка вечер бил препълнен с клиенти, пристигащи по вода специално заради добрата му кухня. Вътре беше много приятно — дървен таван върху масивни греди, дебели стени, облицовани с теракота, и цяла галерия от снимки на знаменитости, отбивали се тук през годините: Хемингуей, Пикасо, Даяна и Чарлс, кралица Елизабет, Чърчил, плюс десетки актьори и певци. Под всяка от снимките имаше текст с благодарностите на известните клиенти.

Те си избраха маса в градината, под сянката на църковната камбанария. Малоун беше принуден да признае, че храната наистина е великолепна. Дори Касиопея беше гладна. След ранната закуска в Копенхаген и двамата не бяха хапвали нищо.

— Той ще се върне след мръкване — спокойно каза тя.

— Още един пожар?

— Вероятно. Това е в стила им. Въпреки че в случая не е необходимо да си правят този труд, защото никой няма да забележи липсата на монетата.

След като Виктор си бе отишъл, те бяха влезли в музея. Касиопея беше права по отношение на колекцията, която наистина се оказа доста скромна: отделни фрагменти от колони, капители, мозайки и няколко картини. В две остъклени витрини на втория етаж се съхраняваха части от порцеланови сервизи, накити и домакински прибори, най-вероятно открити в Торчело и околностите му. В едната от тях беше изложен и слонският медальон, в компанията на множество небрежно разпръснати монети. Малоун бе забелязал, че в сградата липсва алармена инсталация. Единствената грижа на пълната жена с бяла рокля, очевидно уредничка на музея, беше да предупреждава посетителите да не използват фотокамери.

— Ще го убия този мръсник! — процеди сега през зъби Касиопея.

Малоун не се изненада. Още на камбанарията беше усетил гнева й.

— Мислиш, че Ирина Зовастина е поръчала отстраняването на Или? — погледна я внимателно той.

Тя престана да се храни.

— Имаш ли доказателства освен факта, че къщата му е изгоряла до основи?

— Знам, че е нейна работа!

— Нищо не знаеш.

Касиопея остана неподвижна. Мракът бавно се спускаше над градината.

— Знам достатъчно — промълви с голямо закъснение тя.

— Само догадки, Касиопея — въздъхна той. — Пожарът наистина е подозрителен, но ако е нейно дело, трябва да знаеш и причините.

— А ти как постъпи, когато Гари беше застрашен?

— Прибрах си го обратно. Цял-целеничък.

Тя очевидно съзнаваше, че той е прав. Главното правило при всяка мисия: никога не изпускай целта от поглед!

— Не се нуждая от съветите ти.

— Трябва само добре да си помислиш.

— Котън, тук става нещо, което ти едва ли можеш да прецениш. Върви си у дома и ме остави да действам както си знам.

— Не мога.

Стресна го вибрацията в джоба на панталоните му. Измъкна телефона и хвърли поглед към дисплея.

— Хенрик — съобщи полугласно той и натисна бутона за връзка.

— Котън, току-що разговарях с президента Даниълс!

— Сигурно ти е казал интересни неща.

— Стефани е във Венеция със задачата да се срещне с човек на име Енрико Винченти. Президентът е обезпокоен, защото са изгубили контакт с нея.

— А защо се е обадил на теб?

— Търсеше те, но усетих, че вече знае за присъствието ти във Венеция.

— Едва ли му е било трудно при масовото сканиране на паспорти по летищата. Разбира се, ако човек знае за коя държава става въпрос.