Стив Бери - Венецианското предателство

Тя познаваше подробно историята. Марко, един от дванайсетте Христови апостоли, бил провъзгласен от Петър за епископ на Александрия, но през 67-а година след Христа станал жертва на езичниците. Когато се опитали да изгорят тялото му на клада, се развихрила буря, която угасила огъня. Християните успели да приберат тялото, което по-късно било мумифицирано и погребано в тайна гробница, останала неразкрита чак до IV век. Когато Александрия паднала в ръцете на християните, те построили монументална гробница на светеца, пред която се прекланяли всички старейшини на града. Храмът оцелял дори и след идването на исляма и нашествието на перси и араби през VII век.

Но през 828 г. тленните останки били откраднати от група венециански търговци.

Венеция се нуждаела от символ на своята политическа и религиозна независимост. Рим имал своя Петър, Венеция щяла да има Марко. В същото време александрийското духовенство било изключително загрижено за свещените реликви на своя град, жестоко притиснат от ислямското владичество. Там масово се рушали християнските църкви и храмове. С негова помощ мощите на свети Марко били изнесени от страната.

Зовастина много харесваше подробностите около тази тайна операция.

Кражбата била прикрита с мощите на св. Клавдиан, който бил погребан наблизо. Миризмата на балсамиращите течности била толкова силна, че мумията на св. Марко била скрита в контейнер със зеле и свинско месо, за да не бъде открита. Така и станало. Мюсюлманите, инспектиращи товарите на отпътуващите кораби, панически се разбягали при вида на закланите свине. Мумията била увита в брезент и преместена в друга част на кораба. По обратния път се разразила силна буря, но духът на светеца бдял над кораба и предотвратил потъването му.

— На 31 януари 828 година тялото на свети Марко било донесено на дожа на Венеция — каза на глас тя. — Той приел светите мощи за съхранение в двореца си, откъдето неизвестно как изчезнали. Появили се отново чак през 1024 година, когато била построена базиликата „Сан Марко“. Мощите били погребани в криптата на храма, но през деветнайсети век били извадени и поставени под огромния олтар, където се намират и до днес. Не мислите ли, че в тази история има доста празнини?

— С реликвите винаги е така.

— Цели четиристотин години в Александрия и почти триста във Венеция мощите на свети Марко останали скрити от света.

— Съдба, госпожо министър — сви рамене нунцият.

— Александрия така и не се примирила с кражбата — продължи тя. — Тамошното духовенство било силно разгневено от факта, че в продължение на векове Венеция я празнувала като събитие от изключително значение, сякаш крадците изпълнили свещена мисия. Но ние с вас знаем, че цялата работа опирала до политика. Венецианците крадели и грабели от всички части на света. Били като лешояди, отмъквали всичко, до което се доберат. Кражбата на мощите на свети Марко се оказала най-продуктивна. Животът на града и до днес е свързан с него.

— Защо тогава искат да отворят гробницата?

— Защото епископи от коптската и етиопската църква настояват за връщането на мощите. През 1968 година вашият папа Павел Четвърти подарил няколко реликви на александрийския патриарх в опит да ги умилостиви. Не се получило, защото реликвите били от Рим, а не от Венеция. Те продължават да си искат светеца. Преговорите с Ватикана не са приключили и до днес.

— Знам за тях, защото съм служил като личен секретар на папа Климент Петнайсети — кимна Мичънър.

Подозренията й, че този човек е нещо повече от нунций, намериха своето потвърждение. Новият папа очевидно беше избрал внимателно своя пратеник.

— Значи знаете и друго — погледна го тя. — Че Католическата църква никога няма да върне мощите. Но патриархът на Венеция все пак предлага един компромис, предварително съгласуван с Рим. Той е част от усилията на африканския ви папа да постигне помирение със света. Част от реликвите в гробницата ще бъдат върнати. По този начин и двете страни ще бъдат доволни. Но за венецианците това е един изключително деликатен въпрос, защото се нарушава покоят на техния светец. — Тя поклати леко глава. — Това е причината гробницата да бъде отворена утре вечер, в пълна секретност. От нея ще бъдат извадени част от реликвите, след което плочата ще бъде върната на мястото й. Новината ще бъде съобщена едва след официалното обявяване на даровете, което ще стане след няколко дни.

— Вие сте отлично информирана.