Стив Бери - Венецианското предателство

Карин лежеше в средата на широкото легло, завита до кръста с копринен чаршаф. Восъчната й кожа имаше цвета на кафява пепел. Някога гъстата руса коса висеше на сплъстени редки кичури. Очите й, доскоро живи и яркосини, сега бяха хлътнали дълбоко в орбитите. Гладките скули бяха изчезнали, заменени от мъртвешки бледи и хлътнали бузи, превърнали чипото носле в закривен клюн. Дантелената нощница висеше върху изпосталялото й тяло като знаме от пилон в безветрено време.

— Какво искаш пак? — промърмори с дрезгав и напрегнат глас Карин. В ноздрите й бяха пъхнати прозрачни тръбички, по които течеше кислород. — Дойде да провериш дали съм умряла, нали?

Ирина пристъпи към широкото легло. В носа я удари противната миризма на дезинфектанти, болест и гниене.

— Нищо ли няма да кажеш? — попита почти беззвучно Карин.

Очите на Зовастина се спряха върху лицето на болната жена. Почти нищо в тяхната връзка не беше планирано предварително, което не бе характерно за нея. Отначало Карин беше просто част от близките й сътрудници, после се издигна до лична нейна секретарка, а след това й стана и наложница. Пет години бяха заедно, следващите пет бяха разделени. Преди около година Карин неочаквано се завърна в Самарканд, но вече болна.

— Всъщност дойдох да видя как си — промълви Зовастина.

— Не, Ирина. Дойде, за да провериш кога ще умра.

Понечи да отговори, че това е последното нещо на света, което желаеше, но споменът за Мишел и предателството на Карин я предпазиха от емоционални отстъпки.

— Поне струваше ли си? — попита тя.

Вече знаеше, че годините безразборен секс с мъже и жени, поемането на всякакви рискове си бяха казали думата и един от случайните партньори на Карин я беше заразил с ХИВ вируса. Самотна, уплашена до смърт и без пукната пара, Карин беше преглътнала гордостта си, за да се завърне на единственото място, където можеше да се надява на помощ.

— Затова ли продължаваш да идваш тук? — дрезгаво прошепна тя. — За да се увериш, че съм сбъркала?

— Ти наистина сбърка.

— Ще се пукнеш от злоба!

— От кого го чувам? От човек, който е изцяло в плен на собствената си злоба?

— Внимавай, Ирина. Нямаш представа точно кога съм се заразила и имаш всички шансове да споделиш моето нещастие.

— Вече се изследвах.

— Кой доктор е имал глупостта да го направи? — язвително се усмихна Карин, но кашлицата бързо превърна усмивката й в болезнена гримаса. — Дали още е жив, за да разкаже онова, което знае?

— Не ми отговори на въпроса. Струваше ли си?

Изпитото лице на Карин се разкриви в подобие на усмивка.

— Вече не можеш да ми заповядваш — прошепна тя.

— Сама се върна и поиска помощ. И аз ти помагам.

— Аз съм затворничка.

— Можеш да си тръгнеш когато пожелаеш — отвърна Зовастина, замълча за миг и добави: — Защо не ми кажеш истината?

— А каква е истината, Ирина? Че ти си лесбийка и че любимият ти съпруг го е знаел. Но ти никога не говориш за него.

— Той е мъртъв.

— Много навременна автомобилна злополука. Колко пъти си проявявала подобно „съчувствие“ към твоите хора?

Тази жена знаеше твърде много за личния й живот, което едновременно я дразнеше и привличаше. Чувството за интимност и желанието да споделят бяха в основата на тяхната връзка. Преди време само тук можеше да си позволи да бъде искрена.

— Когато се ожени за мен, той прекрасно знаеше какво рискува — отвърна Зовастина. — Но и той беше амбициозен като теб и не обръщаше внимание на капаните. А аз бях тази, която ги залагаше.

— Сигурно е много трудно да живееш в лъжа.

— Но ти живя точно така.

— Не, Ирина — поклати глава Карин. — Аз познавам себе си. — Думите очевидно я лишиха от сили и тя се опита да си поеме дълбоко въздух, преди да добави: — Защо просто не ме убиеш?

В горчивината в гласа й прозвуча предишната Карин. Но Зовастина не искаше да отнеме живота на тази жена, а обратното — да я спаси. Съдбата не бе дала шанс на Ахил да спаси своя Патрокъл. Невежеството беше отнело голямата любов на Александър Велики. Но тя не искаше да стане жертва на същите грешки.

— Наистина ли мислиш, че някой заслужава това? — попита Карин и рязко дръпна нощницата. По чаршафите се посипаха седефени копченца. — Погледни гърдите ми, Ирина!

Гледката беше болезнена. След завръщането на Карин Ирина беше чела много за СПИН и вече знаеше, че болестта поразява хората по различен начин. Някои получаваха вътрешни увреждания — слепота, колит, опасна за живота диария, възпаление на мозъка, туберкулоза и — в най-тежките случаи — пневмония. Други ставаха жертва на кожни заболявания: покриваха се с ракови язви, предизвиквани от саркома на Капоши, поразяваше ги херпес симплекс или кожата им просто се стопяваше дотам, че епидермисът прилепваше направо в костта. По всичко личеше, че Карин страдаше от комбинация от най-често срещаните последствия на болестта.