Стив Бери - Венецианското предателство

— Разбира се, много от тези така оформени „страници“ са загубени, тъй като не били пришити една към друга — продължи Касиопея. — Но Или откри няколко, които бяха почти недокоснати. Една от тях съдържаше неизвестни теореми на Архимед. Това е много важно откритие, тъй като до нас почти не са достигнали негови текстове. — Замълча за момент, погледна го в очите и добави: — А в друга откри формулата на гръцкия огън.

— С кого е споделил откритието си? — попита Малоун.

— С Ирина Зовастина, върховен министър на Централноазиатската федерация — отговори Торвалдсен. — Тя го помолила да запази откритието си в тайна, поне за известно време. Трудно му било да откаже, защото тя плащала добре, а освен това го насърчила да продължи анализите на ръкописите в музея.

— Или също предпочитал откритието да се запази в тайна, поне докато се убеди, че новата техника действа — добави Касиопея. — Искал да изследва максимално количество ръкописи, преди да го обяви публично.

— Но го е споделил с теб — отбеляза Малоун.

— Беше много развълнуван и му трябваше отдушник. И беше сигурен, че аз ще запазя тайната.

— Преди четири месеца — продължи Торвалдсен — Или попадна на нещо изключително важно в един от палимпсестите: „История“ от Йероним от Кардия, сънародник и приятел на Евмен, един от най-способните военачалници на Александър Велики, който изпълнявал ролята и на негов личен секретар. Оцелели са само фрагменти от написаното от Йероним, които обаче се смятат за надеждни източници. Пълно описание на управлението на Александър, дело на достоверен наблюдател. — Възрастният мъж направи кратка пауза и добави: — Една наистина фантастична история, Котън. Ти си чел част от нея, отнасяща се до смъртта на Александър и отварата.

Касиопея усети, че Малоун е заинтригуван. Понякога той й напомняше на Или. И двамата имаха ироничен поглед върху света, умееха да разнищват проблемите от всички страни и да извъртат аргументите в своя полза. И да не се забъркват — за нейно огромно раздразнение. Но за разлика от Малоун, който излъчваше физическа самоувереност и снизходително отношение към околните, Или впечатляваше със своята интелигентна разсъдливост и деликатност. Касиопея беше съвсем различна от него, включително и във физическо отношение. Мургава и тъмнокоса мюсюлманка от испански произход, на нея й беше приятно да бъде в компанията на бледия скандинавец протестант.

Нещо, което не й се беше случвало от години.

— През зимата на 321 година преди Христа, близо година след смъртта на Александър, погребалната процесия най-после потеглила към Вавилон — поднови разказа си тя. — По това време Пердика вече бил решил да погребат покойния владетел в Македония, което било в разрез с предсмъртното желание на Александър да бъде погребан в Египет. Но тази страна вече била под управлението на Птолемей, друг от неговите генерали, който я обявил за своята част от империята. Пердика бил регент настойник на невръстния Александър IV, а според македонските закони новият владетел бил длъжен да осигури достойно погребение на предшественика си…

— Което означавало, че ако Александър бъде погребан в Египет, Птолемей щял да получи повече права върху трона от регента — довърши вместо нея Малоун.

— Точно така — кимна Касиопея. — По онова време господствало поверието, че ако царят не бъде погребан на македонска земя, родословието му се прекъсва. Но в случая наследството на трона било прекъснато, макар че Александър бил погребан в Македония.

— Чел съм нещичко за това — кимна Малоун. — Птолемей отвлякъл погребалната процесия на територията на днешна Сирия и прехвърлил тленните останки на Александър в Египет. Пердика направил два опита да прекоси Нил и да нахлуе в Египет, но бойците му се разбунтували и го убили с копията си.

— След което Птолемей неочаквано отказал регентството, предложено му от армията — добави Торвалдсен. — Би могъл да стане владетел на цялата империя, но той предпочел да си остане в Египет. Странно, нали?

— Може би не е искал да бъде цар. От това, което съм чел, по онова време е имало толкава много предателства и цинизъм, че никой не е оцелявал за дълго. Убийствата са били неразделна част от политическия живот.

— По всяка вероятност Птолемей е знаел нещо, което е било тайна за останалите — подхвърли Касиопея и веднага забеляза интереса в очите на Малоун. — Че тялото в Египет не е принадлежало на Александър.

— О, чел съм и тази версия — усмихна се Малоун. — Според нея Птолемей подменил трупа на Александър с този на обикновен мъртвец, след което спокойно позволил на Пердика и поддръжниците му да го отвлекат. Но това са само слухове, без каквито и да било доказателства.