Стив Бери - Венецианското предателство

— Повече от приятел, Котън.

Малоун вече знаеше, че е така.

— Кой е той?

— Казва се Или Лунд. Израснал е тук, в Копенхаген. Със сина ми Кай бяха приятели.

Малоун долови мъката в гласа на приятеля си и сърцето му се сви. Той самият беше в Мексико Сити, когато убиха сина на Торвалдсен. Успя да разкрие и залови стрелците, но един куршум улучи и него. Ужасно е да загубиш детето си. Не искаше дори да си помисли, че това можеше да се случи и с Гари, петнайсетгодишния му син.

— Кай мечтаеше да служи на страната си, докато Или предпочете историята. Защити докторат и стана експерт по древногръцка история. Работил е в няколко европейски музея, преди да замине за Самарканд. Там разполагат с великолепна колекция, а Централноазиатската федерация има специална програма за насърчаване на науката и изкуството.

— Как са се запознали?

— Аз ги запознах преди три години. Бях убеден, че ще бъде добре и за двамата.

— И какво стана? — попита Малоун, отпивайки глътка от чашата си.

— Той умря. Преди по-малко от два месеца. Касиопея го понесе изключително тежко.

— Обичаше ли го?

— Тя умее да прикрива чувствата си — сви рамене Торвалдсен. — Проявява ги твърде рядко.

Но съвсем наскоро не бе успяла да ги прикрие, помисли си Малоун. Тъга при вида на горящия музей, мрачен поглед, насочен някъде далеч над канала, начинът, по който очите й избягваха неговите. Без думи, но поведението й казваше всичко.

Малоун зададе въпросите си веднага след като лодката им опря в пристана на Кристиангаде, но Торвалдсен обеща да му отговори вечерта. После една кола върна Малоун в Копенхаген, където той успя да подремне и дори да поработи в книжарницата. На два пъти отскочи до историческия раздел и намери няколко книги за Гърция и Александър Велики. Но през цялото време си мислеше за думите, изречени от Торвалдсен: Касиопея се нуждае от помощта ти.

Сега започваше да проумява.

Насочи поглед към пустия площад точно навреме, за да види как Касиопея излиза от книжарницата му и хуква под дъжда, притиснала найлонов плик под мишница. Преди около половин час й беше дал ключа, за да използва компютъра и телефона.

— Местонахождението на гроба на Александър е тясно свързано с ръкописите, открити от Или — каза Торвалдсен. — Той пръв помоли Касиопея да издири слонските медальони. Но когато се заловихме с тази работа, разбрахме, че някой вече ни е изпреварил.

— По какъв начин Или е свързал ръкописа с медальоните?

— Станало е в Самарканд, след като изследвал една от монетите и открил миниатюрните букви ZH. Те имали връзка с ръкописа. След смъртта на Или Касиопея реши да продължи делото му.

— И потърси помощта ти?

— Която нямаше как да й откажа — обясни Торвалдсен.

Малоун се усмихна. Колко от приятелите му можеха да купят цял музей, да изработят дубликати на всички експонати в него, а после да го оставят да изгори? Фигурата на Касиопея изчезна под прозоречния перваз. Входната врата се захлопна, стъпките й прозвучаха по стълбите за горния етаж.

— Днес доста се понамокри — подхвърли той, когато главата й изникна над парапета.

Косата й беше прибрана на конска опашка, дъждовните капчици блестяха по джинсите и пуловера й.

— В такова време никое момиче не изглежда добре.

— Е, не е съвсем така.

— Днес май си настроен кавалерски, а? — погледна го с любопитство тя.

— Всеки има такива мигове.

Тя извади лаптопа му от найлоновия плик и се обърна към Торвалдсен.

— Прехвърлих всичко.

— Ако знаех, че ще го пренасяш под дъжда, щях да ти поискам депозит — намеси се Малоун.

— Чакай да видиш какво има вътре.

— Разказах му за Или — обади се Торвалдсен.

Полутъмното заведение беше празно. Малоун се хранеше тук най-малко три-четири пъти в седмицата, винаги на същата маса и по същото време. Самотата му харесваше.

Касиопея втренчено го погледна.

— Съжалявам — промълви той.

— Благодаря.

— И аз ти благодаря, че ми спаси задника.

— И сам щеше да се оправиш. Аз просто ускорих нещата.

Той обаче не беше толкова сигурен, спомняйки си положението, в което се бе озовал. Искаше да научи повече за Или Лунд, най-вече как той беше успял да проникне в заключения сейф на нейните чувства. Не се съмняваше, че му е било трудно, тъй като и собствените му чувства бяха защитени от много ключалки и алармени системи. Но предпочете да замълчи. Когато емоциите бяха неизбежни, винаги постъпваше така.

Касиопея включи лаптопа и на екрана се появиха сканираните файлове. Те съдържаха думи на старогръцки — на места избледнели и някак призрачно сиви.