Стив Бери - Венецианското предателство

— Петдесет метра пред теб, вървят към моста — долетя отговорът.

— Спрете ги.

Двамата агенти на Сикрет Сървис бяха част от личната охрана на президента Дани Даниълс. Преди месец президентът я помоли да го придружи на провеждащата се в момента годишна Европейска икономическа среща на около шейсет километра южно от Амстердам. Тази вечер Даниълс беше на официална вечеря в Хага и по тази причина тя успя да си осигури помощта на двама души от личната му охрана. Просто за всеки случай, обясни им тя, след което добави, че ще ги заведе на вечеря в заведение по техен избор.

— Въоръжени са — прозвуча в ухото й гласът на единия от агентите.

— В кафето използваха ножове.

— Но тук размахват пистолети.

По гърба й пробягаха студени тръпки. Нещата се усложняваха.

— Къде се намират в момента?

— На пешеходния мост.

Екнаха изстрели и тя светкавично измъкна служебната си берета.

Още изстрели.

Стефани се понесе напред, пресече площада и изскочи иззад ъгъла.

Хората панически бягаха във всички посоки. Мургавия и Русокосия бяха приклекнали зад парапета в средата на моста и стреляха по агентите на Сикрет Сървис, които ги бяха притиснали от двете страни.

Издрънча счупено стъкло. Един от куршумите беше попаднал във витрината на публичен дом. Разнесе се женски писък.

Край Стефани бягаха обзети от паника пешеходци. Тя отпусна ръката си с пистолета и каза в микрофона:

— Трябва да спрем стрелбата.

— Кажи го на тях — отговори единият от агентите.

Миналата седмица, приемайки да направи услугата на Касиопея, тя не видя нищо опасно, но вчера нещо й нашепна да отиде на срещата подготвена както трябва, особено след като научи, че самият Хенрик Торвалдсен щеше да й бъде благодарен за услугата. Отдавна знаеше, че този човек означава неприятности.

Стрелбата на моста продължаваше.

— Няма да се измъкнете оттук! — изкрещя Стефани.

Русокосия рязко се завъртя и насочи пистолета си към нея.

Тя се хвърли встрани, а куршумът откърти парче тухла на метър от нея. Опря лакти на стъпалата и бавно пропълзя нагоре. Дъждът заплющя отгоре й. Стреля два пъти. Сега двамата мъже бяха затворени в триъгълник и измъкване нямаше.

Мургавия смени позицията си, търсейки по-добро укритие, но миг по-късно куршумът на един от агентите го улучи в гърдите. Той се олюля. Вторият изстрел го прехвърли през парапета и тялото му пльосна в канала.

Прекрасно. Вече има и трупове.

Русокосия пропълзя към парапета и се огледа. Имаше вид на човек, който иска да скочи, но стрелбата го приковаваше на място. Все пак взе решение, изправи се и хукна към отсрещния бряг, стреляйки безразборно. Агентът насреща отвърна на огъня, докато този отсам се стрелна подире му и го повали с три последователни изстрела. В далечината се чу вой на сирени.

Стефани скочи и се втурна към средата на моста. Русокосия лежеше на паважа, дъждът отмиваше кръвта от тялото му. Тя размаха ръце да привлече вниманието на агентите, които напуснаха позициите си и затичаха към нея. Мургавия бе в канала с лице във водата.

Синьо-червени светлини се появиха на петдесетина метра от тях и бързо се приближаваха. Полицейските коли бяха три.

— Ти! — извика тя, посочвайки единия от агентите. — Искам да скочиш във водата и да извадиш медальона от джоба на онзи долу! Увит е в найлоново пликче, върху него е гравиран слон. Прибери го и плувай към брега, като гледаш да не те хванат!

Човекът прибра пистолета и прескочи парапета. Това им беше хубавото на хората от Сикрет Сървис. Действаха, без да задават въпроси.

Полицейските коли спряха с пронизително скърцане на гумите. Стефани избърса мокрото си лице и погледна другия агент.

— Изчезвай оттук и се погрижи да получа дипломатическа помощ!

— Къде ще бъдеш?

В съзнанието й се мярна спомен от лятото. Роскилде. Само тя и Малоун.

— В ареста.

Копенхаген

Касиопея отпи глътка вино, докато Малоун осмисляше историята, която чу.

— Нека ти обясня връзката, която пробуди интереса ни, Котън — промълви след известно време тя. — Вече ти споменахме за рентгеновата флуоресценция. Тази техника е открита от един изследовател в Музея за антично изкуство в Самарканд, а на Или му хрумна да я използва върху древните византийски текстове. Именно така откри изписаното на молекулярно ниво.

— Повторно използваният пергамент се нарича „палимпсест“ — добави Торвалдсен. — Едно наистина гениално откритие. След като изтривали оригиналното мастило и запълвали пергамента с нов текст, монасите го нарязвали, превръщайки го в подобие на днешните книги.