Стив Бери - Венецианското предателство

— Една седмица след смъртта на Александър Велики през 323 година преди Христа във Вавилон пристигнали майстори по балсамирането от Египет — започна Касиопея. — Те установили, че въпреки адската жега тялото на пълководеца било отлично съхранено, сякаш бил жив. Приели го като знак от боговете, които немеели пред неговото величие.

Малоун беше чел доста неща по темата.

— Това е доста странно — каза той. — Вероятно е бил все още жив, но в дълбока кома.

— Да, според съвременната медицина — съгласи се тя. — Но в онези години комата била непознато състояние. По тази причина египтяните мумифицирали тялото.

— Каква ирония на съдбата — поклати глава той. — Най-великият завоевател в историята бил убит от балсаматори.

Касиопея се усмихна в знак на съгласие.

— Процесът на мумифициране обикновено траел около седемдесет дни — поясни тя. — Идеята била тялото да изсъхне достатъчно, за да се спре процесът на разлагане. Но върху Александър бил приложен друг метод — потопили го в бял пчелен мед.

Той знаеше, че пчелният мед е субстанция, която не подлежи на разлагане. С течение на времето тя кристализира, но запазва нормалния си състав и се възстановява чрез обикновено нагряване.

— Медът би трябвало да съхрани тялото на Александър по-добре от мумифицирането — добави Касиопея. — След процедурите то било увито с позлатено ленено платно и поставено в златен саркофаг, облечено в разкошна роба и корона на главата. Пространството около него било плътно запълнено с мед. Тялото останало във Вавилон в продължение на година, докато била изработена обсипаната със скъпоценни камъни погребална каляска. Едва тогава траурната процесия напуснала Вавилон.

— И тогава започнали и погребалните игри — добави Малоун.

— Точно така — кимна тя. — Пердика, един от генералите на Александър, свикал спешно събрание на приближените един ден след смъртта на Александър. По това време Роксана, азиатската съпруга на Александър, била бременна в шестия месец. Пердика настоявал да се изчака раждането, преди да се предприеме каквото и да било. Ако детето било момче, то автоматично ставало законен наследник на мъртвия цар. Но другите се противопоставили, защото не желаели монарх с варварска кръв. Те предложили за цар Филип, доведения брат на Александър, въпреки доказаното му слабоумие.

Малоун си припомни още подробности от това, което беше чел по въпроса. Практически битката започнала още около смъртното ложе на Александър. После Пердика свикал общо събрание на македонците, в което „участвало“ и тялото на владетеля, извадено на показ за респект. Събранието гласувало отказ от предстоящата военна кампания в Арабия и разделяне на империята. Управлението й било разпределено между приближените на Александър. Размириците започнали веднага, тъй като генералите се сбили помежду си. В края на лятото Роксана родила момче, което било кръстено Александър IV. В името на мира било решено детето и доведеният брат Филип да получат титлата цар, въпреки че приближените на Александър управлявали своите територии, без да се съобразяват с тях.

— Шест години по-късно доведеният брат бил убит от Олимпия, майката на Александър, нали? — попита Малоун. — Тя ненавиждала детето още от рождението му, защото Филип Македонски я изоставил, за да се ожени за майката. Няколко години по-късно Роксана и Александър IV били отровени. Никой от двамата никога не е управлявал.

— Убита била и сестрата на Александър — добави Торвалдсен. — Така било прекъснато родословието. Никой от семейството не останал жив и великата империя рухнала.

— Но какво общо имат с това слонските медальони? И с днешната действителност?

— Много общо според Или — промълви Касиопея.

Той разбра, че му предстои да чуе още неща.

— Какво е твоето мнение?

Тя нерешително замълча, сякаш не желаеше да изкаже гласно съмненията си.

— Добре — бързо отстъпи Малоун. — Ще ми кажеш, когато си готова.

После му хрумна нещо друго и той се обърна към Торвалдсен.

— А какво ще стане с останалите два медальона, които се намират в Европа? Ти ги спомена пред Виктор, който най-вероятно вече е тръгнал по следите им.

— Ние сме го изпреварили.

— Някой вече се е добрал до тях, така ли?

Торвалдсен погледна часовника си.

— Да се надяваме. Поне до единия.

Амстердам

Стефани напусна кафето и вдигна качулката си.

— Двама мъже, излязоха току-що — каза тя в микрофона, скрит в якето й. — Взеха това, което ми трябва.