Стив Бери - Венецианското предателство

— Имам предвид нещо съвсем различно — поклати глава тя. — То е подробно описано в пергамента, открит от Или. Тялото, изпратено за погребение на изток през 321 година, не е било на Александър. Подмяната е станала още във Вавилон, година по-рано. Самият Александър бил погребан на място, известно на малцина. И те добре са опазили тайната: цели две хиляди и триста години.

От екзекуцията на Главк бяха изтекли три дни. Разкъсаното му тяло остана извън стените на Вавилон и се превърна в плячка на дивите животни, които все още оглозгваха костите му. Но яростта на царя не стихна. Той продължаваше да бъде избухлив, подозрителен и нещастен. В един момент извика личния си секретар и заяви, че скоро ще умре. Това изявление смая Евмен, който не можеше да си представи света без Александър. Царят поясни, че боговете са нетърпеливи и времето му на земята изтича. Евмен почтително го изслуша, но не му повярва. Александър от дълго време се смяташе за смъртен наследник на Зевс, а не на Филип. Фантастично твърдение, разбира се, но след великите му завоевания мнозина повярваха в него. После Александър спомена Роксана и детето в утробата й. В случай че бъдеше момче, то щеше да има всички основания да претендира за трона, но царят си даваше сметка, че гърците няма да приемат владетел с чужда кръв. Каза на Евмен, че неговите военачалници ще се сборичкат за останките от империята, но той не желаеше да участва в тази борба. „Нека сами определят съдбата си“ отсече той. После сподели с Евмен, че желае да бъде погребан при Хефестион. Като Ахил, който пожелал прахът му да бъде смесен с този на неговия любим. „Ще изпълня желанието ти — каза Евмен. — Прахът ти ще бъде смесен с неговия.“ Но Александър поклати глава: „Не, искам да бъдем погребани заедно“. Евмен, който бе видял с очите си огромната погребална клада на Хефестион, попита как е възможно това. Тогава Александър му призна, че изгореното тяло във Вавилон не било на Хефестион. Още през есента заповядал да го балсамират и да го отнесат до вечния му дом. Александър желаеше същото и за себе си. „Искам да бъда мумифициран — заповяда той. — И да бъда пренесен на място с чист въздух.“ Накара Евмен да се закълне, че ще изпълни желанието му в пълна тайна. Позволи му да използва помощта само на двама души, които назова поименно.

Малоун отмести очи от екрана. Дъждът навън се усилваше.

— Къде са го отнесли? — попита той.

— Нещата са много объркани — въздъхна Касиопея. — Според Или ръкописът датира от около четирийсет години след смъртта на Александър. — Протегна ръка към компютъра и превъртя няколко страници. — Прочети това. Друг откъс от Йероним от Кардия.

Колко жалко, че Александър Македонски, най-великият от царете, ще лежи в никому неизвестен гроб. Макар че сам бе пожелал вечното спокойствие, подобна съдба не е подходяща за владетел като него. По отношение на своите приближени Александър се оказа прав. Генералите се изпокараха помежду си и започнаха да избиват всеки, който им се изпречеше на пътя. Най-голям късмет сред тях имаше Птолемей, управлявал Египет в продължение на трийсет и осем години. През последната година от своето управление той научи, че пиша тази хронология, и ме покани в двореца си в Александрия. Знаеше, че съм близък приятел с Евмен, и прочете с интерес написаното досега. После потвърди, че тялото, погребано в Мемфис, не е на Александър, и подчерта, че го знае още от времето, когато бе нападнал погребалната процесия. Години по-късно любопитството му го принудило да изпрати хора да разследват случая. Повиканият в Египет Евмен потвърдил, че Александър е погребан на място, което знаел единствено той. По онова време гробницата в Мемфис вече била превърната в храм. „И двамата сме се сражавали редом с Александър и с радост бихме дали живота си за него — казал му Птолемей. — Затова вечният му дом не бива да остане тайна.“ Обзет от угризения и усетил искреността на Птолемей, Евмен му казал къде е гробът на Александър: високо в планината — там, където скитите му разкрили тайната на живота. Малко по-късно Евмен умрял. Птолемей си спомни какво му отговорил Александър, когато го попитал на кого оставя царството. „На най-умния“, отвърнал той. Ето какво ми каза после Птолемей:

„А ти, любителю на приключенията, ще чуеш безсмъртния ми глас, който макар и далечен, ще прозвучи ясно в ушите ти.

Вдигни платна и отплавай към столицата, основана от бащата на Александър, и закриляна от мъдреците.

Докосни най-съкровената същност на златната илюзия. Раздели феникса.