Стив Бери - Венецианското предателство

Размерите на гроба се определят от живота.

Но внимавай, защото ще имаш само един шанс за успех.

Изкачи стената, издигната от Бога. Когато стигнеш горе, погледни кафявото око и тръгни към далечното убежище.“

После Птолемей ми подаде сребърен медальон, върху който бе изсечен Александър в битка със слоновете. Каза, че лично е заповядал да изсекат тези монети за прослава на битката. А после добави да се върна при него, след като разгадая думите му. Но само месец по-късно Птолемей умря.

Самарканд, Централноазиатска федерация, 23:50 ч.

Зовастина внимателно почука на бялата лакирана врата. Отвори й запазена жена на около шейсет с внушителна осанка и посивели коси. Както обикновено Зовастина не изчака да бъде поканена.

— Будна ли е? — попита тя.

Жената кимна и я пропусна в коридора.

Къщата се издигаше сред гориста местност в източните покрайнини на града, отвъд редицата ниски сгради и живописни джамии — район, който се превръщаше в модерен квартал, след като десетилетия наред бе охраняван от руските стражеви кули. Просперитетът на Федерацията бе довел до възникването на средна и висша класа, чиито представители строяха именията си тук. Тази къща беше построена преди десетина години и принадлежеше на Зовастина, но тя практически не беше живяла в нея, предпочитайки да я отстъпи на любовницата си.

Очите й пробягаха по луксозното обзавеждане. Белите порцеланови фигурки, подарък от президента на Франция, бяха подредени в изящно резбован шкаф в стил „Луи XV“. Просторната всекидневна имаше окачен таван, а върху лъскавия паркет беше изпънат красив украински килим, също подарък. В дъното на продълговатото помещение висеше голямо немско огледало, пердета от тафта покриваха част от високите прозорци.

Всеки път, когато стъпваше върху мраморните плочи на коридора, в съзнанието й изникваха спомените отпреди шест години, когато се беше насочила към затворената врата в дъното. В спалнята бе заварила Карин, просната под голото тяло на къдрокос мъж с тесни рамене и жилести ръце. Все още чуваше възбудените им стенания, пред очите й изплуваха екзалтираните движения на преплетените им тела. Останала до вратата, тя търпеливо бе изчакала да бъде забелязана.

— Ирина — спокойно каза Карин. — Това е Мишел.

После слезе от леглото и приглади назад дългата си вълниста коса, разкривайки прекрасните гърди, на които Ирина толкова често се беше наслаждавала. Беше слаба и стройна, безупречната й кожа в канелен цвят меко блестеше. Тънките й устни бяха разтеглени в предизвикателна усмивка под чипото носле с деликатни ноздри, красящо гладкото като порцелан лице. Зовастина отдавна подозираше, че тази жена я мами, но да я хване по време на акта беше нещо съвсем различно.

— Имаш късмет, че не заповядах да те убият! — процеди тя.

— Само го погледни — отговори все така спокойно Карин. — Той мисли единствено за моите чувства и им се отдава изцяло. Докато ти само вземаш. Издаваш заповеди и очакваш да бъдат изпълнени.

— Не си спомням да си се оплаквала.

— Никак не ми е лесно да бъда твоя курва. Лишавам се от неща, които са ми много по-скъпи от парите.

Очите на Зовастина машинално се стрелнаха към голия Мишел.

— Нали ти харесва? — попита Карин.

Тя не отговори. След късата пауза очите й се извъртяха към лицето на любовницата й.

— До залез-слънце да си напуснала тази къща! — заповяда глухо тя.

Карин направи крачка към нея, в ноздрите я лъхна ароматът на скъп парфюм.

— Наистина ли искаш да се махна? — прошепна тя и пръстите й се плъзнаха по бедрото на Зовастина. — Не е ли по-добре да съблечеш тези дрехи и да се присъединиш към нас?

Зовастина й нанесе силен удар през устата с опакото на дланта. Беше го правила и преди, но този път я удари с истинска ярост. От разцепената устна на Карин рукна кръв, в очите й блесна омраза.

— Ако до залез-слънце не се махнеш оттук, няма да видиш утрото! — вбесено изсъска Зовастина.

Всичко това се беше случило отдавна. Преди цели шест години.

Или на нея й се струваше така.

Завъртя топката на бравата и бутна вратата. Спалнята все още беше обзаведена с изящни френски мебели. Мраморната камина с бронзови фризове се охраняваше от два египетски лъва, изработени от порфир. Респираторът и кислородната бутилка, както и никелираната стойка за системата, от която стърчаха найлонови тръбички, изглеждаха странно до старинното легло с балдахин.