Джесика Хол - В огъня

— О, инспектор, здрасти. — Носеше един от многобройните си невзрачни костюми, чието сако бе вече измачкано. — Как е?

— Зает съм. — Макар че нямаше на кого да се обади, вдигна слушалката. — Имаш ли нещо за мен, сержант?

— Да — ухили се тя. — Пет-пет-пет, шест-три-осем-седем.

— Какво? — погледна я той озадачен със слушалка в ръка.

— Уютно местенце си е спретнала приятелката на Джей Ди — заяви Хилер, след като се върна от инспекция. — Няма телевизор, но пък има много дискове и книги. Две просторни легла, но все спални. Дори си е сложила сладко малко джакузи за двама в банята.

Сейбъл не можеше да се отпусне, стоеше пред големия прозорец с изглед към езерото и наблюдаваше за някаква следа от завръщането на Джей Ди. Не искаше да мисли за собственика на хижата, още по-малко да спори с братовчедка си за това. Обърна се и се отправи към кухнята.

— Искаш ли да приготвя нещо за пиене?

— Grand-mere приготви термос с кафе в кошницата. — Хилер я последва и взе да отваря белите шкафове. — Трябва да е още топло.

Сейбъл намери стъклени чаши за кафе в шкафа. Чувстваше, че братовчедка й я наблюдава.

— Какво има, Хил?

— Както казах, местенцето си го бива. — Хилер се подпря на плота, за да надзърне през прозореца над мивката. — Би ли погледнала това? Дори си е направила тухлена пещ на двора и електричество си е прокарала. Да му се не види, бих могла да направя едно барбекю.

— Хил! — Сейбъл й подаде чашата. — Дръж се сериозно.

Хилер я взе и въздъхна.

— Не ти е мястото тук, братовчедке. Не тук и не с него.

Точно така се чувстваше и Сейбъл, не че щеше да си го признае.

— Опитва се да ми помогне, да ме защити.

— Да не забравяме, че той е полицай, а не бодигард. За малко да те убие миналата нощ или забрави за стрелбата?

— Той ми спаси живота. — Сейбъл едва не събори термоса, после го бутна назад на плота. — Не ми се говори за това. — Тя излезе от кухнята и отново зае пост на прозореца.

Хилер я последва.

— Изабел, обичам те като родна сестра, но знаеш, че съм права. Виж какво се случи с теб последния път, когато се забърка с Джийн-Дел — какво ти сториха. Наистина ли мислиш, че нещата сега са различни?

Сейбъл се обърна.

— Сега не сме обвързани както преди. Той просто се опитва да ме спаси.

— О, chere. — Братовчедка й се приближи и я прегърна, после се отдръпна и я погледна в очите. — Ти така и не можа да го преглътнеш, признай си?

Тя сви рамене.

— Всичко ще бъде наред, Хил. Ако нещо се случи между мен и Джей Ди, то няма да е както тогава в Тюлейн.

— Защото Марк Леклер е биологичният ти баща? — братовчедка й поклати глава. — Близките му няма да те приемат по-добре, отколкото преди десет години. Оповести пред света за Марк и майка ти и това само ще влоши положението — не го ли разбираш?

Сейбъл се обърна отново към езерото.

— Интересува ме само да открия кой уби баща ми.

— А пък аз си пожелавам за Марди Гра само Хари Коник Джуниър по маска с пера и двоен наниз сини мъниста. — Хилер седна в камъшитения люлеещ се стол и облегна глава на високата облегалка. — Направо се надявам да е откраднал лодката ми. Не ми се иска да те оставям сама тук с него.

— Трябва да се върнеш в магазина, преди Лейси да го е продала на странстващите цигани. — Сейбъл леко открехна прозореца, за да може да чува звуците откъм езерото. — Не се безпокой за мен. Мисля, че мога да се владея.

— Хмм. Забелязах как те гледа, момиче, и се обзалагам, че ще си купи цял кашон кондоми.

Споменът за вечерта, когато Джей Ди я бе завел в една дрогерия точно за това, накара Сейбъл да преглътне. Почти я беше завлякъл вътре, а тя така се притесни, особено от начина, по който я погледна продавачката.

Защо аз трябва да правя това? , бе протестирала тя. Това си е мъжко задължение.

Може да забравя и разчитам на теб да се сетиш , бе се разсмял той. И двамата сме католици, така че ако забременееш, семействата ни ще дойдат на сватбата с пушки.

Тя бе зяпнала рафта с кондоми с известна съпротива. Никога няма да се ожениш за момиче като мен.

Той бе спрял да се смее и я бе взел в обятията си, направо там пред продавачката и всички клиенти. Не, не бих се оженил за момиче като теб. Не искам никой като теб. Искам точно теб.

— Какво има тук? — Хилер стана и отвори високия шкаф срещу стола си, в който се показа скъпа стерео уредба. — Чудех се защо са й всички тези дискове на тоалетката. — Тя натисна бутоните. — Искаш ли да послушаш малко музика или радио?