Джесика Хол - В огъня

Сейбъл се чувстваше напрегната, откакто напуснаха водите на река Чефункте и се отправиха към северния бряг на езерото Пончартрейн. Хилер предвидливо ги скри под едно платнище, което бе добра идея, защото двама от хората на Кейн я бяха спрели, за да я питат дали не ги е виждала.

Да лежи неподвижна и притихнала под платнището, притисната до Джей Ди, бе още по-лошо от споделеното легло предишната нощ. Тогава поне не бе държал пистолет в ръката си.

След като алчните фирми почти бяха унищожили всички гори в района при изграждането на Ню Орлиънс, старата част от града с дървени къщи бе превърната в луксозен курорт от един от най-богатите членове на креолското общество. За да се спаси от жегите, богаташът бе изкупил хиляди декари земя и дори бе създал плантация на самия бряг на езерото, в която канеше също толкова богатите си приятели.

Сега собствеността бе разделена между няколко семейства, всичките богати, дори повече от първия заселник. Определено се връщаха на територията на Джей Ди.

— По-навътре е. — Той посочи към пътеката, застлана с боядисани в бяло дървени греди, която се виеше от брега към гъстата дъбрава. — Тук е сигурно. Никой няма да ни безпокои.

— Надявам се. — Сейбъл стъпи на борда на лодката, за да скочи на кея и се хвана за протегната ръка на Джей Ди.

— Ще можеш ли да останеш за няколко часа? — Той попита Хилер.

— Предполагам. — Тя подаде кошницата от Колет на Сейбъл. — Оставих Лейси в магазина и се надявам да не ме разори до довечера. Защо?

— Ще ми трябва лодката ти.

Красивите очи на Хилер го погледнаха недоверчиво.

— Не знам, Джийн-Дел. Привързана съм към тази лодка повече отколкото към стария скрин на майка ми.

— Няма да допусна нищо да й се случи. Ще ни трябват малко провизии. — Той посочи към една от красивите яхти, закотвена на няколко мили надолу по крайбрежието, където имаше множество магазини. — Не ми се иска да оставям Сейбъл сама, а и е по-добре никой да не я вижда.

— Ами ти? — попита братовчедка й. — Хората на Кейн търсят и теб.

Той взе сламената шапка от главата й и я нахлупи на своята.

— Така по-добре ли е?

Хилер завъртя очи.

— Така си още по-голяма мишена.

— Няма проблем, Хил — обади се Сейбъл. — Той знае какво прави.

— Не ме карай да съжалявам, Джийн-Дел — въздъхна тя и му подаде ключовете. — И гледай да не ми загубиш шапката.

Той й помогна да слезе на кея и я дари с една от онези усмивки, от които сърцата замираха.

— Няма да се наложи, сладурче.

Като се отдалечиха от кея по дървената пътека и навлязоха в гората, Сейбъл забеляза, че някой редовно поддържа имота. Около дърветата бе обрасло, но храстите и цветята от двете страни на пътеката бяха спретнати.

— Приятелят ти има ли си градинар?

— Не, тя сама се грижи. — Той ги поведе по няколко стъпала, после по окосена малка ливада до симпатична къщичка с червен покрив.

Докато Сейбъл наблюдаваше как Джей Ди измъква ключ от една саксия на предната веранда, почувства, че братовчедка й я сръчка:

— Какво?

— Тя сама се грижи — повтори Хилер шепнешком и завъртя очи. — А и му оставя ключ. Това вече е върхът.

— Значи има приятел от женски род. — Сейбъл упорито се опитваше да не се поддава на тези мисли. — И партньорът му е жена. Може да е тя.

— Ченге с такава къща?

— Добре, тогава може да е семейна приятелка. — Джийн-Дел бе от богато семейство, явно общуваше с такива хора.

— Да, бе — изсумтя Хилер. — Обзалагам се, че тоя мъж е просто заобиколен от жени-приятелки на семейството.

Джей Ди ги покани в хижата, която бе красиво обзаведена с леки мебели от бял ратан в ненатрапчив морски стил. Комбинацията беше необикновена — едновременно мъжка и дамска, — но на Сейбъл й хареса. Той натисна един от ключовете за лампата и вентилаторът на тавана лениво се задвижи.

— Ето там са кухнята и килерът — обясни той и посочи една врата отляво. — Банята и спалнята са от другата страна.

Сейбъл подаде кошницата на братовчедка си.

— Би ли оставила това в кухнята, Хил? — Когато братовчедка й се отдалечи, тя кимна към езерото. — Значи се връщаш там.

— Да, връщам се.

Тя сведе поглед към красивия пъстър килим под краката си.

— Хилер ще те убие, ако избягаш с лодката й.

— Тогава ще бързам. — Той поглади бузата й с опакото на ръката си, после повдигна брадичката й и я целуна бързо и страстно. — Стой вътре, за да не си навлечеш неприятности.

Тя кимна и се опита да пренебрегне усещането за нещо неизбежно, докато го наблюдаваше как се отдалечава.