Джесика Хол - В огъня

Корт се обади тук-там, прегледа някои случаи на компютъра си вкъщи, после се облече и отиде да си сипе кафе, преди да тръгне за работа. Майка му го изненада в кухнята и мило го принуди да остане за късна закуска с нея.

— Не успях да довърша закуската си, а и едва ли ще имам възможност да те видя пак — изчурулика Елизабет. — Надявам се, ще можеш да ми отделиш трийсетина минути, преди да тръгнеш на работа?

Очите й не се усмихват, помисли си Корт. Което означаваше проблеми.

— Изглеждаш притеснена.

— Просто съм гладна. — Тя го поведе към трапезарията.

Майка му не яде много, но доста приказва — все за плановете й за Черно-бялата гала вечер и колко било важно Корт да доведе с подходяща дама.

— Айван ще бъде със съпругата си, а Джей Ди ще доведе Морая. Не бихме искали да се появиш… — Тя направи кокетен жест.

— Притеснен от липсата на жена? — помогна й той.

— А така ли е? — смръщи вежди тя.

— Не.

— Добре. — Отново се залови да чопли превъзходния омлет на Мей. — Защото ако е така, знаеш, бих могла да говоря с някоя от приятелките на Морая.

— Не се притеснявай, майко. — Постара се да не прозвучи иронично: — Сигурен съм, че ще се справя и сам.

— Моля те, не го оставяй за последната минута, Кортланд. — Тя не вдигна поглед, когато баща му влезе. — Бих искала да изпратя официална покана като израз на любезност, на онази, която ще те придружи.

— Ще трябва да го отложим — обади се Луи.

Корт погледна баща си, после майка си. От техните изражения разбра, че не беше там, заради закуската, а по-скоро, за да бъде буфер.

— Защо мислиш така, Луи?

— Заради смъртта на Марк. Не мисля, че това е нещо, което трябва да се отпразнува.

Вместо да реагира ужасена на предложението, Елизабет сгъна салфетката си.

— Знам как се чувстваш, скъпи, но помисли. Марк би се радвал да продължим, сякаш всичко е нормално.

— Ако бях загинал аз — разгорещи се Луи, — приятелят ми не би организирал тържество само след седмица.

— Много добре — отвърна майка му с каменна физиономия. — Ако не можеш да проумееш колко е важно да продължим семейната традиция, ще отменя всичко още тази сутрин. Ще са нужни само няколко телефони разговора, макар че ще трябва да изпратя и няколко телеграми…

— Не, не. Организирай си тържеството. Прави, каквото искаш — каза Луи и напусна трапезарията.

Корт бе леко озадачен — обикновено баща му беше много сговорчив.

— Като че ли трудно приема смъртта на Марк? — предположи той.

— Марк беше най-добрият му приятел от детството. — Елизабет разбърка с лъжичка недокоснатото си кафе. — Просто трябва да свикне със загубата, както и ще стане.

— Всъщност не е само заради Марк, нали?

Майка му го погледна и въздъхна:

— Не.

— Има ли смисъл да питам защо?

Елизабет стисна неохотно устни и отвърна:

— Мисля, че не.

— Тогава тръгвам на работа. — Стана и отиде да целуне майка си по главата. — Дай му кутия пури. Това винаги помага.

— Кортланд! — упрекна го Елизабет.

Докато караше към управлението, обмисляше коя от всички познати жени да покани на тържеството на майка си. Откакто Морая се бе насочила към Джей Ди като главен обект за годеж, Корт не се бе старал особено да общува с друга. Майка му би му предложила някое подходящо момиче от добро семейство, но до шест месеца щеше да уреди и годежа им. По-лесно би било да покани някоя колежка.

Сигурна съм разбираш, че съм прекалено заета, за да ти държа ръката точно сега.

Защо ли мислеше за Тери Винсент в този момент — това бе пълна мистерия. Партньорката на брат му сигурно нямаше собствена официална рокля, а едва ли знаеше и как да се държи на подобни събития. Тя се чувстваше по-удобно вкъщи — да си пие бирата и да си яде фъстъците с някой приятел от полицията в Квартала. Всяка година Джей Ди настояваше майка му да кани Тери, но тя не се появи нито веднъж. Корт дори се съмняваше, че си е правила труда да благодари на Елизабет за поканите.

Неодобрението, които изпита, премина в леко раздразнение. Боже, ставам педантичен като майка си.

В управлението провери какво става, но никой нямаше нова информация по случая. Доказателственият материал от местопрестъплението щеше да се обработва от двайсет и четири до четирийсет и осем часа. Корт имаше намерение да проведе няколко телефони разговора, да направи свое проучване и да тръгне към Ачафалая.

И щеше да го направи, ако десет минути след пристигането му, не се бе появила Тери Винсент. Тя не се обади предварително, дори не почука — просто вратата се отвори и тя нахлу вътре.