Джесика Хол - В огъня

Джей Ди се облече и остави няколко двайсетдоларови банкноти под лампата до старото легло, където Колет щеше да ги открие по-късно. После слезе долу. Там старият Мартин и Реми спореха за нещо на френски. Очуканата маса само дето не стенеше под богатата закуска с домашни продукти. Пушката на Реми бе облегната на стената до масата. Сейбъл стоеше с чиния в ръце до печката, а Колет редеше палачинките. Разговаряха на френски, но твърде бързо, за да успее да ги разбере. Само схвана, че става дума за някой си Били.

— Chere! — Колет я сръчка, когато го забеляза, и широко му се усмихна. — Я, виж чия глава още си е на раменете.

Той хвърли поглед към Реми:

— Да, извадих късмет.

— Имаш награда за това, че се спаси от бащата на Изабел. — Тя подаде шпатулата на Сейбъл и сипа нещо от очуканата глинена кана на точки в голяма чаша. — Вземи. От това няма да можеш да мигнеш до утре сутрин.

— Благодаря. — Той отпи глътка и притвори очи, докато се наслаждаваше на тръпчиво-горчивата цикория, която отмиваше паяжините от съзнанието му. — Мили боже. Разведи се с Мартин и се омъжи за мен.

Тя се изкиска като млада девойка.

— Имаш късмет, че съм католичка, cher, иначе като нищо щях да избягам с теб. Сядай — приготвила съм кексчета, флейки и царевична каша.

Той се настани на празния стол срещу Реми, който подхвърли следващата си забележка към Сейбъл. Тя донесе още храна на масата, после седна и взе трескаво да разговаря с Реми. И тази размяна на думи също се оказа прекалено бърза и на диалект, за да може да ги разбере. Старият Мартин изпръхтя няколко пъти, жестикулирайки, вметваше по някоя дума и накрая вдигна ръце.

Когато млъкнаха за малко, Джей Ди докосна ръката на Сейбъл и попита:

— Още ли е ядосан заради мен?

— Заради теб и заради други хора. — Тя опря чело на ръката си. — Татко иска да се махна оттук и да отида при роднини. Не вярва, че някой е стрелял по мен. Убеден е, че преследват теб, защото си полицай.

Но Реми и Сейбъл си бяха казали и друго. Ясно бе доловил изразите: сотте ип jils a moi, son meilleur ami и ta mere — „като мой син“, „най-добрият му приятел“ и „майка ти“.

— А какво каза за убийството на Марк?

Мисли, че е свързано с политическата му кампания. — Тя се обърна към Реми: — Vous savez que Caine a eк quelque chose aire avec ceci, Papa.

Знаеш, че Кейн има нещо общо с това , успя да схване Джейн.

— Гантри свързан ли е с нападенията над предприятията на Марк?

Сейбъл се поколеба за миг, преди да свие рамене.

— Не съм сигурна. Никой не казва, че има, но Кейн и други кейджуни рибари от този район бяха засегнати от някои законодателни промени, които Марк предложи. Сега трябва да закупуват специално оборудване и лицензи за всяка лодка, за да останат в бизнеса, а повечето от тях не могат да си го позволят. Много хора са разгневени, както видя миналата нощ.

— Затова ли отиде сама да се срещнеш с Кейн? — Той остави чашата и сви ръката си в юмрук. — Не ти ли хрумна, че може да е убил Марк и да нареди на хората си да те хвърлят на първия алигатор?

Реми изсъска нещо тихо и враждебно под носа си.

— Не. Кейн и онези мъже ме познават от бебе — тросна се тя. — Може да са малко груби и инатливи, но не са убийци и никога не биха ме наранили.

— Но нали точно те изгориха нечия сграда, за да изразят позицията си? — Той зърна сянката на съмнение в погледа й, после забеляза, че Реми внимателно ги слуша. — Който е подпалил склада, първо е убил Марк, а после се е опитал да довърши и теб.

Тя зачовърка с вилицата си из кашата в чинията.

— Или пък онзи, който е подпалил пожара, си мисли, че съм видяла кой е убил Марк.

— Grand-mere? — Хилер нахълта в кухнята. Закова се на място, когато видя Сейбъл и Джей Ди. Носеше старомодна бяла престилка върху червена рокля с буфан ръкави и сламена шапка. Джей Ди си помисли, че изглежда точно като извадена от реклама от четирийсетте години на двайсети век.

— О, слава богу, че ви заварвам тук.

Сейбъл стана и отиде да прегърне момичето.

— Щях да се отбия в магазина да те видя, преди да си тръгнем.

— Тя се обърна към Джей Ди: — Помниш ли братовчедка ми, Хилер Мартин. Хил, това е…

— Помня кой е. — Явно спомените й не бяха от най-милите, съдейки по начина, по който му показа дългите си нокти, преди да хване Сейбъл за ръце. — Трябва да изчезваш от лагуната, веднага. Кейн те търси.

Джей Ди отиде да огледа през прозорците.

— Няма никого. Какво иска?

— В крайпътното заведение Дий каза, че една жена от полицията е идвала миналата вечер и го е разпитвала. Тази сутрин изкарал всичките си лодки, но не за риба. Джеси ми се обади и ми каза да намеря теб и полицая. Скоро ще са тук.