Джесика Хол - В огъня

Корт издаде гърлен, дрезгав звук:

— Достатъчно, Тери.

Вдовицата бързо се окопити.

— Не, Кортланд, искам да знам — отвърна тя и избърса очите си.

— Детектив, Марк не е знаел, че има дъщеря. Иначе би ми казал.

— И защо мислите така, госпожо Леклер?

Колкото и да бе невероятно, жената се изчерви.

— Така и не можахме да имаме собствени — обясни тя с тих глас. — С Марк опитахме всичко, дори лечение на безплодие, но нищо не се получи. Забременявах, но не можех да ги износвам.

Това трябва да е било ужасно.

— Съжалявам.

— От толкова много аборти получих увреждания и се наложи да се подложа на хистеректомия преди седем години. — Тя се поизправи на мястото си в явен опит да събере сили. — Знам, че това не ви интересува, но позволете да ви уверя, че със съпруга ми бихме били изключително щастливи, ако в живота ни се бе появила дъщеря.

— Майката на Сейбъл Душейн е била кейджун — деликатно добави Тери. — Бихте ли я приели, ако знаехте това?

Вместо да се засегне, Лора лекичко се усмихна.

— Знам какво имате предвид, детектив, но аз не съм сноб. Дори да беше лилава на точки, пак бихме я обичали — въздъхна тя. — Не разбирам. Ако е дъщеря на Марк, защо не сме знаели? Дали майка й я е крила от нас? Мога ли да поговоря с момичето?

— Още не разполагаме с всички факти, Лора. Госпожица Душейн е под охрана засега. — Корт прониза Тери с поглед. — Възможно е някой да е изнудвал Марк. Разкритията за нейното съществуване сериозно биха застрашили предизборната му кампания.

Лора поклати глава.

— Марк не би се тревожил за това. Ако тя или майка й са имали нужда от пари, той би им дал. Би направил всичко, за да им помогне.

Тери повдигна вежди.

— Не би се притеснил, че това може да провали кампанията му?

— Не познавахте съпруга ми, детектив. Колко жалко, иначе щяхте да знаете колко удивително щедър човек беше.

Тери зададе още няколко въпроса, но Лора не можа да им даде много информация за онзи ден, освен за краткия им разговор на закуска.

Докато ги изпращаше до алеята, Лора докосна ръката на Корт.

— Горкото момиче — Изабел — мога ли да й помогна по някакъв начин? Има ли къде да отседне?

Е, това вече е нещо, което не се вижда всеки ден , помисли си Тери. Вдовицата на неверен съпруг да предложи помощ на незаконната му дъщеря.

— Не, госпожо, но ви благодаря за предложението. — Корт я целуна по челото. — Ще поддържаме връзка и ще ви информирам. Сега се погрижете за себе си.

Тери очакваше Корт да я сдъвче още щом се качат в колата, но той не каза нищо.

— Сега накъде, инспекторе?

— Може да ме оставиш в управлението.

Нямаше да му позволи да й затвори устата, само защото малко го бе изненадала. Не и без битка.

— Трябваше да видя как ще реагира. Знаеш сценария: тя се опитва да го издигне като губернатор, той й казва за незаконното си дете, а тя може би малко полудява.

— Лора Леклер не е луда, нито ревнива, нито убийца. Тя е почтена жена и целият й свят се е сгромолясал, а ти направо й натика лицето в калта. — Той я погледна с бесните си зелени очи. — Кой ти каза, че Сейбъл Душейн е дъщеря на Марк?

— Брат ти, беглецът от работа.

Мобилният му телефон иззвъня и той изруга под носа си, докато го отвори, за да се обади:

— Гембъл. — Известно време слушаше безмълвно. — Ще се погрижа за това. Благодаря. — После се обърна към Тери и попита: — Каза, че си разпитвала Кейн Гантри. Къде да го намеря?

— Защо?

— Докладът от лабораторията потвърждава две кръвни групи по чука за риба, който открихме на местопрестъплението — на Марк Леклер и на Сейбъл Душейн.

— На братовчедка ти изглежда не й се тръгваше. — Джей Ди наблюдаваше през прозореца как лодката на Хилер прекосява езерото и се отправя към реката.

— Безпокои се за мен. — Сейбъл пое от ръцете му една от последните торби, които бе донесъл от кея. — А пък и не те харесва.

— Да, досетих се. — Той я последва до кухнята. — Дали защото останахме при баба й и дядо й миналата нощ?

— Не. — Тя отвори първия плик и погледна вътре. — Просто не те харесва по принцип.

— Ясно. — Забеляза напрежението в раменете й и стиснатата й уста и се зачуди какво ли се бе случило, докато го нямаше. — Днес е добър ден за вестниците. Изборите отидоха по дяволите, политиците се борят да намерят заместник на Марк. — Бе решил да не й казва за заповедта за издирването й. Само щеше да я разтревожи допълнително. — Но пък Марди Гра върви добре.

Тя се захвана да разтоварва продуктите и да ги подрежда.