Винс Флинн - Списъкът на обречените

Брамбъл погледна първо Макгуърк, после Борнман, който още държеше пистолета си насочен към него.

— Извинявайте… Объркан съм. Махни това нещо — обърна се той към Борнман.

Борнман наведе цевта към пода, но продължи да държи оръжието.

— Кой беше на телефона?

Брамбъл помисли дали да не излъже, но реши, че няма да постигне нищо с това.

— Стан беше.

— Какво иска?

— Нищо.

Макгуърк поклати глава.

— Значи се ядоса така от нищо. Голям глупак си — каза той.

Ако Борнман сега беше невъоръжен, Брамбъл щеше да направи на пихтия Макгуърк.

— Иска да поседим още час или два, след което да се приберем в хотела и да чакаме нови заповеди.

— И какво лошо има в това? — попита Борнман.

— Този апартамент е единствената ни следа. Този задник рано или късно ще се покаже и ние трябва да сме тук, а не в хотела.

— Защо го мразиш толкова много?

— Кого?… Рап ли?

— Че за кого другиго ще те пита бе, дебил? — изпусна нервите си Макгуърк. Този път се беше приготвил, седнал на ръба на стола и готов да реагира светкавично, в случай че Виктор му скочи пак.

Брамбъл сдържа гнева си и сякаш не беше чул обидата, отговори на Борнман:

— Дълго е за разказване. Има много неща, които вие двамата не знаете. Неща, които и Стан не ви е казал.

— Да няма нещо общо с това, че ти е счупил ръката? — Борнман не беше присъствал на инцидента, но беше чувал историята. Виктор беше голям гадняр, особено към новобранците. На Хърли му беше хрумнало да го внедри сред новобранците, за да спечели доверието им и после да ги издаде. Говореше се, че Рап веднага забелязал уловката и още при първия удал му се случай извадил Брамбъл от играта. По мнение на Борнман Рап беше постъпил като всеки друг на негово място, при положение че имаше възможност да го направи.

— Само заради това му провинение трябваше да излети от екипа. Дори Стан е на същото мнение.

— Това Стан го каза преди или след като Рап спаси живота му? — попита Макгуърк.

— Не вярвайте на всички слухове. Стан и сам щеше да се оправи. Точно обратното, Стан е спасил живота на Рап.

— Глупости — отвърна Борнман. — Аз участвах в евакуиращия екип. Стан беше толкова зле, че не можеше да ходи сам. Рап му спаси задника и това е истината, а вие двамата може да си говорите каквото искате.

— А аз ти казвам — Виктор се наведе напред, вече без да се съобразява с факта, че той държеше пистолет в ръката, — че много неща не знаеш. Заповядано ми е да го убия, ако се усъмня, че има намерение да избяга.

— А защо на нас не дадоха същата заповед? — попита Макгуърк.

— Защото сте на дъното на командната верига.

— Айрини знае ли за тази заповед? — попита Борнман.

— Че откъде да знам? Стан не ме информира толкова подробно за всяка заповед.

— Изглежда ще бъде доста интересно.

— Кое?

— Кенеди пътува насам — Борнман погледна часовника си. — Трябва да кацне до един час.

Само при споменаването на името й Брамбъл помръкна още повече. Значи сигурно затова Хърли биеше „отбой“. Ако само имаше начин да очисти едновременно и Кенеди, и Рап…

Той тъкмо се беше размечтал, когато от конзолата с оборудването прозвуча пиукащ сигнал. Брамбъл рязко се завъртя към конзолата, а сърцето му заби учестено. Погледът му се прикова към мигаща светлина на таблото. Датчикът за движение, монтиран в предния коридор в апартамента, се беше задействал.

Погледът му се застрелка от монитор на монитор.

— Какво има? — попита Макгуърк.

— Докато вие, дами, ме засипвате с хиляди въпроси и ме разсейвате, някой е влязъл отпред, качил се е по стълбите и сега снове из апартамента.

— Откъде знаеш, че не е влязъл отзад?

— Не знам. По-добре елате тук и дайте да измислим как ще влезем.

Макгуърк застана пред другия край на конзолата и написа на клавиатурата няколко команди. Секунди по-късно на мониторите се показа човек, който се качва по стълбите пред предния вход и влиза в антрето.

— Това е той — констатира Брамбъл.

— Сигурен ли си? — попита Борнман.

— Готов съм да се обзаложа на един милион. — Очите на Брамбъл заиграха върху мониторите. Другите двама си размениха озадачени погледи. — Мамка му! — Той грабна една портативна радиостанция и слушалка към нея. — Вие двамата стойте и не мърдайте оттук, докато не ви кажа! Ясно?

Те кимнаха, Макгуърк малко по-охотно от Борнман.

— Добре. Ако ви повикам, бъдете готови да тръгнете с микробуса!

Изведнъж в главата на Виктор започна да се оформя план. Той закрепи радиостанцията на бедрото си и скри кабела на слушалката под кафявото си кожено яке. След като си нагласи слушалката в ухото, той направи бърза проверка и се увери, че устройството работи. Нареди на двамата постоянно да докладват какво се случва в апартамента, след което излетя като ракета от задната врата на микробуса.