Барри Эйслер - Рейн-сан - Гробище за спомени

Бях наивник, но не и глупак. Знаех, че всеки със здрави ръце и крака може да стане „инкасатор“, затова разбирах, че не ми плащат само да разнасям чанти. Плащаха ми да стана изкупителна жертва. Ако се стигне дотам. Номерът беше да направя така, че да не се стигне. И аз се издъних.

Тъкмо бях осъществил размяната с Миямото в парка „Юено“ в Шитамачи, старо Токио, яките останки от града, оцелели и от Голямото земетресение в Канто през 1923-та и от американските запалителни бомби двайсетина години по-късно. Градът още по онова време беше огромен — население, надхвърлящо единайсет милиона нощем, плюс още два милиона, изпълващи улиците, метрото и офис сградите денем; гори от мигащ неон в развлекателните райони Икебукуро, Шибуя и Шинджуку; саждиви шосета на много нива, пресичащи квартали и помръкващи тротоари; навсякъде какофония от рев на камиони, търговия и строежи. Бушувалата само преди едно поколение война продължаваше да пропива съзнанието на страната като кошмар, от който народът току-що се е събудил, и градът все още не насочваше енергията си толкова към постигане на благоденствие, колкото към дистанциране на надеждата и прогреса на днешния ден от ужасите и жертвите на близкото минало.

Обикалях сергиите по Амейоко, съкращение от Амея-Йокочо, Улицата на сладките, наречена така, защото първите магазини в района били „амея“ — магазини за сладкиши. Фактът, че това име продължило да служи като съкращение за улица „Америка“ след войната, когато тя се превърнала в главен черен пазар за американски стоки, беше чиста случайност. Така или иначе сергиите, повечето натикани между тесните сгради и чудовищната грамада на въздушната железница, предлагаха всичко — от подправки, сушена храна и прясна риба до дрехи, железария, спортни стоки и всевъзможна електроника, почти всичко евтино и привличащо тълпи от сутрин до вечер.

Беше типичен токийски летен следобед, с други думи — душен и горещ, влажен и мръсен, и във въздуха тегнеше миризма на якитори, такояки 2 2 Якитори — пилешко шишче на скара. Такояки — тестени топки, пълнени със смлени или кълцани калмари. — Б.пр. и останалите деликатеси на Амейоко. Свили шепи около устите си, уличните търговци надвикваха камионите и преминаващите мотриси и крещяха: „Хай, дозо! Хай, ирасшаи!“ — „Моля, елате, заповядайте!“, — жестикулираха на влачените от бавната пешеходна река купувачи, опитваха се да ги примамят, предлагаха им да опитат стоката. Купих си чаша заледен сок от пъпеш от един ояджи 3 3 Дядко (яп.). — Б.пр. със сълзящи очи, който сякаш въртеше търговията си с плодове още от времето, когато градът се е наричал Едо 4 4 До 1868 г. — Б.пр. . Той взе моите десет йени с безмълвна беззъба усмивка и аз продължих пътя си, като отпивах от ледената течност. По гърба ми се стичаше пот под лекия натиск на празната чанта, която бях взел от Миямото. Хаотично опънатите от двете страни на улицата навеси като че ли още повече усилваха, вместо да облекчават привечерния зной.

Нямах конкретна причина да съм там — просто се мотаех след размяната и убивах времето до тренировката по джудо в „Кодокан“. Отскоро се занимавах с този спорт, но ми харесваше. Той развиваше уменията по борба, които бях придобил в гимназията, като прибавяше хвърляне към премятането и ключове и пристягане към приклещването. Тренирах по няколко часа всеки ден, понеже работата ми не ме ограничаваше сериозно, и само за три месеца бях станал не по-слаб от всеки с първи дан в залата. Само че щяха да ме допуснат до официален изпит за черен пояс чак след година и това ограничение, което намирах за глупаво и несправедливо, само ме мотивираше да тренирам по-упорито, за да мога да победя всеки от „по-старшите“ и да им докажа, че грешат.

Смешно е, че навремето съм смятал такива неща за важни. Да докажеш на някого, че греши. Да се бориш с глупостта. Да се стремиш към официално признание. Отне ми много време да науча, че е безсмислено да доказваш на някого, че греши, че е безполезно да се бориш с глупостта и че официалното признание не позволява на хората да те подценяват — и съответно те лишава от елемента на изненада и други тактически предимства.

Завих наляво под релсите на надземната железница точно когато по тях минаваше мотриса: ревът й разтърси витрините и заглуши глъчката на тълпата, но след секунди от него нямаше и помен. Навалицата оредя — тук имаше повече зали за игра на пачинко 5 5 Японски вариант на ротативка. — Б.пр. , ресторантчета за супа и други заведения, отколкото сергии. Минах покрай един магазин за домакински прибори и забавих ход, за да разгледам витрината.