Вал Макдърмид - Изгорени мостове

Написа бързо съобщение до Елинор, в което я молеше да й отдели малко време в кафенето на петия етаж — знаеше, че то е близо до отделението, в което приятелката й се грижеше за оперираните тази сутрин пациенти. Пола беше изпила половината от горещия си шоколад, когато Елинор се появи, много делова, с бяла престилка и слушалка. Изминалото време не бе пропъдило физическата тръпка на наслада, който Пола изпитваше всеки път, когато се виждаха, дори ако се бяха видели за последен път само преди няколко часа. Беше налудничаво, беше детинско, но не я беше грижа. Преди да срещне Елинор, животът й не преливаше от радости. Сега вече имаше за какво да става сутрин от леглото и това надделяваше над каквито и да било други аргументи.

Елинор се упъти право към масата на Пола, без да се отбие да си вземе кафе. Приведе се през масата, целуна я по устните и седна.

— Няма спор, че винаги се радвам да те видя, но този път наистина разполагам само с пет минути — каза тя.

Пола вдигна ръце, подчертавайки желанието си да се извини.

— Съжалявам, и аз нямам много време. Но поводът е основателен.

— Представи ми десетсекундната версия — Елинор взе чашата на Пола и отпи, потръпвайки от удоволствие. — Вдига нивото на захарта в кръвта. Какво удоволствие!

— Тази сутрин Торин Макандрю съобщи в полицията, че майка му е изчезнала. Не е на работа, никой не е чувал нищо за нея и…

— Бев е изчезнала? — прекъсна я Елинор.

— Така изглежда.

— Но тя никога не би изоставила Торин. Пола, трябва да се е случило нещо сериозно. Проверихте ли в болниците?

— Това беше първото, което направих. Както и докладите за арести. Не е станала жертва на злополука, не е и арестувана. Можеш да ми вярваш, не пренебрегвам нищо.

Елинор притисна ръка към устата си. Много добре знаеше с какви случаи се занимава обикновено Пола. Всеки би бил обзет от ужас при мисълта, че негов приятел може да е обект на нейните търсения.

— С какво мога да помогна?

— Кой е най-близък с нея тук?

— Вероятно Дан — отвърна Елинор без колебание. — Той е хетеро, но е толкова превзет, че може да мине и за гей. Имаше един момент преди около две години, когато връзката им можеше да премине в нещо повече от приятелство. Но и двамата не се осмелиха. Тя не искаше да излага на опасност брака му, а всъщност и той самият не го искаше.

— Значи отказът не е бил само от едната страна?

Елинор замълча замислено.

— Доколкото си спомням, след това съм се озовавала няколко пъти в компания с тях двамата и не съм долавяла някаква неловкост между тях — тя погледна скептично Пола. — Нали не си си наумила, че Дан има нещо общо с изчезването й?

— Не се извинявам, задето не пропускам нито една възможна следа, Елинор. Но в случая има нещо по-спешно за обсъждане от личността на Дан. Ето за какво става дума. Не мога да оставя Торин сам в дома им. Знам, снощи е бил там без Бев, но и сам не е вярвал, че тя изобщо няма да се върне до сутринта. А няма роднини наблизо. От друга страна, не ми се иска да го откарат в някакъв приют на социалните служби.

— Искаш да дойде да живее у нас?

Пола не можа да скрие усмивката си.

— Ето защо те обичам — отвърна тя. — Присъщо ти е да се раздаваш.

— Очевидно, след като съм избрала теб — Елинор потупа с пръст ръката на Пола. — И какво трябва да предприемем сега?

— Той ще ми се обади след училище. Може ли да го пратя при теб? Ще му намериш ли някакво местенце, където да си пише домашните на спокойствие, докато приключиш с работата си? Не ми се иска той да отиде в дома на някой свой приятел, където да изтърси, че майка му е изчезнала и сега отива да живее при някакви две дърти лесбийки, които почти не познава.

Елинор се позамисли.

— Да, ще намеря нещо. Ами ти? Какво е положението при теб? Кога ще се прибереш?

Пола въздъхна и поклати глава.

— Не знам. Тази сутрин се натъкнахме на убийство. Работата по него едва сега започва.

— Добре, че съм търпелива — каза Елинор.

— Знам. Понякога си казвам, че се държа като най-лошия сред колегите си — мъже. Извинявай.

— Разликата е там, че съзнаваш, когато го правиш. А пък аз оставам морален победител — усмихна се Елинор. — Всичко е наред, Пола. И двете си заплащаме, защото държим на професиите си. Не бих те обичала толкова, ако не приемаше толкова сериозно работата си. Как е новата шефка?

— Прекалено рано е да се каже. Но няма нищо общо с Карол Джордан, това поне е сигурно.

— Това не ми говори много.

Пола взе чантата си.

— Ще говорим по-късно. Ти имаш пациенти, а аз трябва да тръгвам по задачи — тя се изправи, докосна с ръка рамото на Елинор и я целуна по косата. — Ще ти изпратя Торин. Ще се видим, когато се видим.