Вал Макдърмид - Изгорени мостове

— А би ли ви казала, ако е имала други планове?

Той отново сви рамене.

— Понякога споделяше, че отива на кино, на футболен мач с Торин или нещо подобно. Или пък ако по телевизията предстоеше някакво предаване, което тя очакваше с нетърпение. Но не може да се каже, че е имала навика да ми казва какви са й плановете и какво ще прави. Ако трябва да бъда съвсем откровен, тук постоянно се работи на пълни обороти. Трябва да сме напълно съсредоточени. Не е като на конвейер във фабрика, където винаги можеш да си бъбриш за какво ли не с колегите, докато работите. Тук, ако оплескаме нещо, болните стават още по-болни. А може и да умрат. Така че рядко отделяме време за празни приказки.

— Знаете ли дали има приятел?

— Ако е така, никой от нас не е знаел нищо за това. Вижте, вие живеете с доктор Блесинг. Би трябвало да знаете, че болниците са фабрика за производство на клюки. А това място тук е централата, откъдето се разпространяват.

— Доколкото разбрах от думите ви, нямате време за празни приказки? — закачливият тон и съучастническата усмивка отнеха остротата на думите й.

— Не и когато изпълняваме рецепти. Но на гишето, когато идват да оставят рецепти или да получат готово лекарство — именно там се предава и получава информацията. А пък аз не съм чувал и дума, че Бев излиза с някого. След развода се виждаше известно време с двама мъже, но и в двата случая имаше чувството, че отношенията им нямат бъдеще и ги прекрати. Сега, вече от две години, тя е сама — поне доколкото на нас тук ни е известно.

Внезапно Пола бе обзета от чувството, че той отрича прекалено настоятелно да знае каквото и да било.

— А вие? Нали сте отишли да пийнете по нещо с Боб, портиера? Видяхте ли се с Бев след това?

Дан внезапно прояви силен интерес към съдържанието на рафтовете до него.

— Всъщност в крайна сметка се отказах. Нямах настроение. Отбих се за едно питие сам на път към вкъщи.

— Помните ли къде?

— В „Бърти“.

— Искате да кажете в „Принц Албърт“? — Пола познаваше заведението. Беше оживена, просторна кръчма в единия край на градския център, винаги пълна заради евтината бира.

Той кимна.

— Именно.

— Не може да се каже, че е най-подходящото място да изпиеш на спокойствие едно питие.

Той направи гримаса.

— Там никой не ти досажда, прекалено натъпкано е, за да могат посетителите да се опитват да завързват разговор. Обичам да съм сам сред много хора.

„Освен това не може да се очаква, че някой ще си спомни там ли си бил или не“. Това затваряше още една линия за разследване.

— Известно ли ви е Бев да се е карала с някого? С колега? С някой от болничния персонал? С пациенти? Или с някой, който няма връзка с работата й?

Лицето на Дан остана безизразно.

— Никога не е споменавала нещо подобно. Искам да кажа, на всички ни се случва да се посдърпаме с някого на гишетата. Клиентите невинаги са въплъщение на учтивост и здрав разум. Но Бев обикновено се справя с такива напрежения — не провокира хората — той се поусмихна иронично. — За разлика от мен. Не ме бива да приемам спокойно глупости. Понякога просто обръщам гръб и излизам, и в такива случаи именно Бев се намесва и укротява бурята.

— Така — значи няма приятел, няма и врагове. Да ви се е сторила неспокойна напоследък? Изнервена, уплашена?

— Такова поведение й е съвсем неприсъщо. Бев не е плашлива невротичка. Бих казала, че би се уплашила единствено, ако нещо се случи с Торин. А с него не се е случило нищо, нали? Ако съдя по това, което казвате.

„Като изключим това, че майка му е изчезнала.“

— Ако ви кажех снощи, че Бев ще изчезне, щяхте ли тогава да си помислите „Да, напълно възможно.“?

Дан завъртя отрицателно глава без никакво колебание.

— Не. Бев е човек, на когото може да се разчита изцяло, крайно организирана. Ако е искала да си позволи малко отклонение, щеше да го направи така, че никой не би забелязал, преди нещата да приключат.

Пола съзнаваше, че няма повече въпроси към Дан. Но имаше чувството, че по-късно може да възникнат нови. Тя стана и извади от джоба си визитна картичка.

— Бихте ли ми изпратили номера на Вахни Бат? И ми кажете, ако се сетите за още нещо, нещо необичайно, нещо, което Бев може да е казана. Приемаме случая много сериозно, Дан.

— Добре. Предайте на Торин, че сме с него.

Пола си каза, че това щеше да е най-лесната й задача и погледна часовника си. Беше пратила двама детективи в апартамента на Надя Вилкова и им беше обещала, че по-късно ще отиде при тях. Ако се изключеше възможността Надя да е живяла в подобие на манастирска килия без всякакви притежания, те сигурно бяха все още там, преравяйки чекмеджетата с бельото й и кухненските шкафове. А това й отваряше една пролука, която можеше да посвети на някои занимания, непредвидени в работната й програма.