Вал Макдърмид - Изгорени мостове

Беше преминала през всички тези ужаси. Може би в тежките нощи й се бе налагало да обърне някоя и друга чаша повече, в тежките дни нарастваше броят на изпушените от нея цигари. Но поемаше болката, справяше се с гнева. Дълбоко в себе си се бе научила да живее с тях. А днешната жертва смути ума й. Не можеше да се преструва, че не е така. Бруталното пребиване само по себе си бе трудно за преглъщане, но ако беше само то, щеше да се справи без големи усилия. Но другото — трудно й беше да мисли ясно за посегателството дори на ум — по някакъв начин й се виждаше безкрайно по-страшно. Имаше чувството, че убиецът бе искал да лиши жената от всичко, което я е превръщало в човека, какъвто е била. Унищожено лице, премазано тяло — дори за секс не върши работа. Беше я превърнал в нещо абсолютно ненужно. Такива действия говореха за презрение, което смразяваше сърцето на Пола и я караше да предполага, че този убиец няма да се ограничи само с едно престъпление.

Останалите от екипа щяха да клюкарстват и да обменят предположения — тя познаваше добре ченгетата. И сега й се прииска поне за малко да не бъде част от тях. Изграждането на профил на жертвата въз основа на съдържанието на чантата й щеше да бъде достатъчно добро извинение.

На непозната територия — новото й работно място — тя успя да намери кафенето, за да си осигури душевния комфорт, даряван от кафето и шоколадовите бисквити с портокалов пълнеж. И тъй като персоналът в кафенето винаги знае всичко, тя получи и напътствия как да намери една малка заседателна зала на четвъртия етаж, в която до края на деня нямаше да се провеждат никакви срещи.

С ръкавици и маска, след като беше оставила кафето и бисквитите на друга маса, тя най-сетне насочи вниманието си към живота на мъртвата. Чантата като че ли бе принадлежала на делова жена — от черна кожа, поизносена, но не изтрита, доброкачествена и обемиста. Със спретнатите си отделения и джобове приличаше донякъде на куфарче за документи, само с по-малък размер. Пола извади методично съдържанието й на масата, без да спира да оглежда каквото и да било, докато не се убеди, че чантата е напълно празна. Почти пълното отсъствие на излишни дреболии я впечатли и я накара да си обещае да разчисти собствената си чанта от натрупващите се отломки от ежедневието.

Първо прегледа предвидимите женски вещи. Червило, спирала, руж — всичко от една фирма, марково производство на аптечна верига. Пластмасов сгъваем гребен с тясно огледалце, монтирано в дръжката. Следователно ставаше дума за жена, която държеше на външния си вид, но не го фетишизираше.

Пакетче хартиени носни кърпички, в което бяха останали само две. Малка тенекиена кутийка от бонбони, в която сега имаше четири тампона. Два презерватива в пластмасова опаковка. Блистер с противозачатъчни хапчета — останали бяха три. И така — почти сигурно хетеросексуална, най-вероятно без постоянна връзка. Ако човек имаше постоянен партньор, обикновено оставяше тези неща у дома, в банята или в чекмеджето на нощното шкафче. Защото не беше вероятно да прекараш неочаквано нощта в чуждо легло.

Блистер със силни болкоуспокояващи хапчета. Пола се намръщи. Струваше й се, че те не се продаваха без рецепта. Когато тя самата скъса мускул на прасеца преди няколко месеца и изпитваше ужасни болки в продължение на няколко дни, Елинор измъкна такива хапчета за нея от болницата и я закле да си мълчи. Тогава Пола я дразнеше шеговито за това. „Значи някой от пациентите ти в следоперативен период сега е на парацетамол, така ли?“ Тогава Елинор призна, че хапчетата са образци за проба, останали след презентацията на някаква фармацевтична компания.

— Всички лекари си имат по едно чекмедже, натъпкано с безплатни образци — каза тя. — Човек би помислил, че точно ние бихме били по-предпазливи, но гълтаме хапчета без предписание на поразия.

Дали жертвата не беше лекарка? Или пък просто е страдала от силни болки? Пола отложи търсенето на отговора засега и се зае отново със съдържанието на чантата. Три химикалки — една с логото на хотел, друга — от верига магазини за канцеларски материали, трета — от благотворителна организация за защита на животните. Връзка ключове — един от „Фиат“, два секретни и два обикновени. От жилището, колата и офиса? Или от жилището, колата и жилището на някой друг? Все още нямаше как да се разбере. Две смачкани касови бележки от верига за бързо хранене в Харистаун разкриваха, че покойната е имала слабост към пица „Пеперони“, индийски пай с пилешко и нискомаслено кисело мляко с ягоди.