Вал Макдърмид - Изгорени мостове

Пропъждайки го от мислите си, тя влезе през отворената врата в кабинета на Роб и го завари пред компютъра. Натискаше трескаво мишката, като че ли беше увлечен в някаква идиотска компютърна игра.

— Можеш ли да ми отделиш малко време? — попита тя.

Той незабавно прекрати това, което правеше, и преди тя да може да види екрана, затвори прозореца, в който работеше.

— Разбира се. Проблем ли има?

— Трябва да проуча някои от работните ни процедури — отвърна Мари, придърпа един стол и седна от едната страна на бюрото му. — Трябва да съм наясно как вършим нещата сега, за да мога да преценя в кои области бихме могли да внесем стратегически подобрения.

Той кимна ентусиазирано, потри брадичка, после подръпна месестата част на ухото си. Очевидно беше един от хората, които непрестанно попипват лицето си. Това породи у нея нежелание да докосва вещите, които бе докосвал. Той поглади едната си вежда и почеса отстрани носа си. После каза:

— Напълно разбираемо.

Едва бяха започнали, когато в стаята с наперена походка влезе „мистър Ралф Лорън“. Той плъзна поглед по Мари, задържа го повече на гърдите и краката й, и чак тогава се обърна към Роб.

— Идваш ли довечера? — каза той. Въпросът прозвуча по-скоро нападателно, отколкото като покана.

Роб се смръщи насреща му, сякаш искаше да го предупреди да внимава.

— Найдж, запознай се с Мари Мейдър, новия ни маркетинг директор. Мари, това е Найджъл Дийн. Той е един от гениите на горния етаж. Занимава се с развиване на софтуер за нашите системи за набиране на данни.

Найджъл я погледна и кимна.

— Ние сме „Биг Брадър“ — каза той. — Тоест онзи, който ви наблюдава, не предаването по телевизията. Управляваме данни за всичко — от кварталния ви супермаркет до камерите за контрол върху скоростта и мобилните телефонни мрежи. Мога да проследя пътя ви от входната врата на дома ви до офиса, без изобщо да подозирате.

Роб се разсмя смутено.

— Не му обръщайте внимание, обича да дразни всички ни, така е, Найдж, нали?

„Гадняр“, каза си тя. После отвърна спокойно:

— Ще го имам предвид — без да се разбере към кого от двамата адресира отговора си.

— Исках само да се уверя, че Роб ще дойде довечера. Ще отпразнуваме с няколко колеги сключването на нов тлъст договор. Отиваме в „Хънипотс“, знаете ли го?

Не беше необходимо да водиш светски живот, за да знаеш за съществуването на „Хънипотс“, най-големият стриптийз клуб в Брадфийлд. Мари би предпочела да й заковат с пирон ръката за стената, вместо да прекара една вечер там. Не за първи път оцени късмета, който бе имала, и изпита благодарност за своя Марко.

— Никога не излизам вечер в работен ден — отвърна тя.

Найджъл повдигна ъгълчето на устата си в присмехулна усмивка.

— Ах, вие, дамите, с вашия сън за красота. Е, тогава може би друг път. Някой петък?

Мари му отвърна с най-сладката си усмивка:

— Ще доведа и съпруга си. Той винаги се радва на повод да се посмее — тя събра документите, които бе донесла, и стана. — Роб, може би ще успеем да довършим това, когато се освободиш?

„Задник“, мислеше тя, докато вървеше обратно към кабинета си. Явно, че независимо от това къде работиш, нямаше как да се отървеш от такива като него. „Толкова по-зле“.

Подвижната полицейска централа беше същинска лудница, само че не толкова шумна. Непрекъснато се точеха полицаи, специалисти по оглед на местопрестъпления влизаха и излизаха, покривайки пълния диапазон — от мрачни и кисели до тъпи, но жизнерадостни. Един поглед беше достатъчен за Пола да прецени, че това бе възможно най-лошото място за оглед на веществени доказателства, които може и да се окажат ключови за обвинението. След като поиска разрешение от Фийлдинг, тя напусна местопрестъплението и тръгна обратно към участъка на Скенфрит Стрийт, за да потърси някое по-тихо местенце. А ако трябваше да бъде честна, искаше и да увеличи разстоянието между себе си и мъртвата жена.

През годините, когато работеше в отдела за особено тежки престъпления на Карол Джордан, Пола се беше изправяла пред голям набор от ужасните неща, които човешките същества могат да причинят на себеподобните си. Видяното от нея бе смущавало дните и нощите й, но винаги бе успявала да натъпче тези гледки в едно отделение в главата си, така че те да не замърсяват останалата част от живота й. Знаеше и какво е сам да си изложен на опасност, професията й беше отнела колеги. Самата тя се отърва благодарение на щастлива случайност от жестокостта, която съсипа бъдещето на Крис Дивайн, докато преследваха Джако Ванс.