Вал Макдърмид - Изгорени мостове

— Нямам време за викторини — сопна се Фийлдинг. — Какво имате предвид?

— Ритал я е, не е преставал да я рита. Но не е скачал върху нея. А за вас би било по-добре, ако го беше направил, защото тогава бихте разполагали със следи от подметките на ботушите му.

— Копеле — Фийлдинг беше видимо отвратена. — Казахте ботуши, а не обувки?

Изражението й не издаваше нищо, но тя скръсти ръце пред гърдите си — сякаш се опитваше да се защити от насилието.

— Като се вземе предвид степента на уврежданията — погледнете, Фийлдинг, лицето й е унищожено — бих предположил, че става дума за метални върхове, което е по-типично за ботуши, отколкото за обувки — Гриша посочи левия глезен на убитата. — Прегледайте тези охлузвания. Приличат ми на следи от връзване — белезници или нещо подобно. Или скоби, с остри ръбове, предназначени по-скоро за свързване на тръби, отколкото за хора. Затова са наранили кожата по такъв начин. Ще проверя и китките, когато започна аутопсията.

Още преди Фийлдинг да каже още нещо, ги прекъсна друг човек в бял гащеризон.

— Шефе, предположих, че ще искате да знаете — открихме дрехи и чанта, мисля, че са нейни. Натъпкани зад ваната.

— Добра работа, Хусаин. Приберете дрехите в пликове и ги пратете направо в лабораторията. Пола, идете да прегледате съдържанието на намереното, веднага щом свършим тук. Жена сте, ще се ориентирате по-добре от тези космати задници.

Пола си прехапа езика — и то само защото се радваше, че първа ще види вещите на убитата. Но ако Фийлдинг си въобразяваше, че ще я сложи в рамките на нежна женичка, й предстоеше сериозно разочарование.

— Слушам — каза тя.

— А кога е настъпила смъртта?

Фийлдинг вече премина към следващата точка от програмата.

Гриша хвана тялото на жената и полека го претърколи по корем.

— Да видим какво ще ни каже тя — той отвори пластмасовото куфарче, което носеше винаги със себе си, когато го викаха на местопрестъпления, и извади от нея термометър. Разтвори внимателно краката, за да премери ректалната температура. Пола го чу как въздъхна шумно, през зъби. После възкликна:

— Господи!

Гриша рядко даваше воля на чувствата си, но сега в гласа му се долавяше ясно отвращение.

— Какво има? — попита Фийлдинг.

Гриша се приведе отново и се загледа внимателно между краката на жената. После заопипва внимателно мястото с пръст.

— А си мислех, че вече съм видял всичко.

Говореше толкова тихо, че Пола едва го чуваше.

— Какво има, Гриша? — попита тя, поставяйки ръка на рамото му.

Той тръсна глава.

— По всичко личи, че е залепил срамните й устни.

С напредването на сутринта Мари вече бе успяла да състави списък с въпроси за Роб Морисън. Опитът я беше научил, че няма смисъл да отлага поради неуместна учтивост. Имаше нужда от отговори, за да постави начало на онези стратегически развития, за чието започване и осъществяване бе наета. Нямаше полза да се тревожи дали Роб няма да приеме въпросите й като скрита критика. Ако прекалената му чувствителност може да попречи на напредъка, за него ще да е най-добре да стане по-дебелокож, казваше си Мари. При това колкото е възможно по-бързо.

Тя провери отново написания на ръка списък, който бе съставила — винаги беше по-добре да си записваш въпросите, по този начин те се запаметяваха, а и намаляваше вероятността да бъдат пропуснати по време на обсъжданията — и забърза през обширното общо работно помещение към кабинета на Роб.

Мари оглеждаше залата, докато я прекосяваше, отбелязваше кой е привел глава, кой говори по телефона или се мръщи срещу монитора, кой зяпа в празното пространство или се е облегнал назад на стола си, за да побъбри със съседа си отвъд преградата. Нямаше намерение да предприеме много скоро такива груби мерки като оценка на уплътняването на работното време, но никога не беше прекалено рано да набираш впечатления за личния състав. Да вземем например Гарет. Възможно бе да е един от най-ефективно работещите служители, но точно сега той не обръщаше никакво внимание на работата си. Беше се извърнал от монитора и бъбреше с някакъв самодоволен на вид тип с розова риза и светъл спортен панталон, с безукорно поддържана коса. Дори от такова разстояние Мари успя да различи логото на „Ралф Лорън Поло“. Готова беше да се обзаложи, че около него се носи натрапчив мирис на афтършейв или одеколон. Не беше го забелязала по-рано, когато я представяха на работещите на етажа, а си мислеше, че нямаше да го пропусне, ако е бил тук. Познаваше този тип мъже и не ги харесваше.