Вал Макдърмид - Изгорени мостове

— Добре ли сте, Макинтайър? Бих предположила, че вече сте навикнали на подобни гледки.

Пола се закашля под хартиената маска.

— С ваше позволение, госпожо Фийлдинг, надявам се никога да не свикна.

Фийлдинг сви рамене и й обърна гръб.

— Разбирам — тя направи няколко крачки към трупа и се наведе, за да го огледа по-отблизо. — Не е искал да я разпознаем, това е сигурно. Погледнете — и тя посочи кашата от плът и кости, която някога е била лицето на жената. Голото тяло беше осеяно със синини и охлузвания. Пола бе виждала немалко жертви на насилие, но не си спомняше тяло, което да е било подлагано на толкова методични побои.

После й хрумна друга възможност. Първоначално не бе съобразила, но описанието на пребитата жена би отговаряло и на Бев Макандрю. Изпитото на закуска кафе се надигаше с парене в гърлото й, докато тя заобиколи един от фотографите, за да види по-добре тялото. И за втори път коленете й омекнаха от облекчение. Жената не беше и Бев. Майката на Торин беше по-висока и по-стройна, с по-едри гърди. Която и да бе тази жена, не беше изчезналата фармацевтка.

Пола огледа стаята. Мястото, където бяха открили трупа, беше ужасно потискащо. Стените бяха покрити с петна от влага и плесен, а дъските на пода — с набита в тях мръсотия. Пред изтърбушен диван имаше ниска масичка с липсващ крак, заместен от няколко ронещи се тухли, наредени една върху друга. В двата ъгъла на дивана имаше купчини празни кутии от бира, три пепелника преливаха от угарки и хлебарки. Празни блистери от продавани без рецепта обезболяващи хапчета бяха разпилени сред смачкани кутии от пица и хамбургери. Вонеше на отвратителна смесица от разни неща, чийто мирис Пола би предпочела да не долавя никога.

Тя се обърна и впери мрачен поглед в убитата жена. Закопня за уменията на Тони Хил да разчита белезите на местопрестъплението и да разбира донякъде съзнанието, което бе създало тази картина. Но тя умееше да разговаря с живите, не с мъртвите. Щеше да изпълни задълженията си на местопрестъплението, но знаеше, че винаги ще трябва да разчита на други специалисти, за да разбере какво разкрива то.

И сякаш по поръчка, един от въпросните специалисти се появи.

— Главен инспектор Фийлдинг, разбрах, че тук има нещо за мен?

Пола разпозна мекия, провлечен по канадски говор на доктор Гриша Шаталов, патоанатомът, който обикновено се занимаваше с жертвите на убийства в Брадфийлд. Той я потупа леко по рамото, когато мина покрай нея.

— Пола, радвам се да те видя.

Фийлдинг отстъпи малко встрани. Пола виждаше само малка част от лицето й, но по него като че ли се бе изписало облекчение.

— Ваша е, докторе. Този път е много жестоко.

— Убийството ли? Според мен отнемането на човешки живот винаги е жестоко — Гриша приклекна до тялото. — Дори когато изглежда деликатно извършено.

Той се зае да опипва тялото, увеличавайки постепенно силата на натиска, и спирайки, за да измери температурата и степента на трупното вкочаняване.

— Тук ли е умряла? — тонът на Фийлдинг беше рязък. Пола си каза, че с основание е известна с нетърпеливостта си. Очевидно сега не се предвиждаше приятелски разговор, както ставаше винаги, когато Карол работеше с Гриша. Заемаме се направо с работата, без никакво шикалкавене — очевидно такъв беше методът на Фийлдинг. Като много жени на ръководни постове, и тя си беше поставила за цел да надмине по суровост мъжете.

Гриша хвърли поглед през рамо.

— Така ми се струва. По земята се е пръснала кръв от рана на главата, кръвонасяданията ме карат да предположа, че не е местена след настъпване на смъртта. Много е вероятно да е била още жива, когато е докарана тук — той погледна фотографа. — Приключихте ли? Мога ли да я местя?

— Ваша е, приятелю — фотографът отстъпи и ги остави да се заемат с работата си.

Гриша внимателно изви главата на жертвата на една страна.

— Погледнете, ето тук. Виждате ли? — той посочи една хлътнатина в черепа, където русата коса бе потъмняла и спечена от кръв, примесена с мозък. — Удар по главата с нещо дълго, заоблено и тежко. Бейзболна бухалка или метална тръба. Ще ми стане по-ясно, след като поработя над нея в лабораторията. Ако не й се е случило нищо друго, най-вероятно именно този удар я е убил. Но убиецът се е постарал и да я нарита здраво — той посочи синините по тялото. — Големи, заоблени, неправилни форми, класически следи от ритане. А вижте и цвета им — червено, преливащо в мораво. Това означава, че тя е била още жива, когато се е постарал да я нарита до смърт — той се отпусна на пети и се замисли. — Или е много хитър, или е имал късмет — той замълча в очакване на логичния въпрос.