Вал Макдърмид - Изгорени мостове

Тогава капакът се отвори и решителността й се разколеба, когато го видя, надвесен над нея.

— Та какво каза ти по-рано? Нещо за онзи безполезен чекиджия, мъжа ти, че щял да те спаси?

Макар че всеки момент можеше да повърне от страх, Мари съумя да произнесе задавено.

— Ще ме спаси.

Той се приведе и се изсмя злобно в лицето й. Извади таблет и го обърна така, че тя да вижда екрана. Първоначално Мари не можа да осмисли видяното. А после осъзна, че това беше Марко. Той лежеше на пода в гаража им. Мари не разбираше нищо. После чудовището се приведе още по-ниско над фризера и тя видя по-ясно картината.

Устата й се разтвори ужасено.

— Не — каза тя, повишавайки тон в нежеланието си да повярва.

Той плъзна пръст по екрана, за да отвори следващата снимка.

— О, да. Както казах, преди си имала друг съпруг. Но той вече е мъртъв — и докато говореше, извади от джоба си електрошоковия пистолет. Ако щеше да му се наложи да го ползва пак, вероятно това беше моментът.

— Ти си го убил? Убил си моя Марко?

— Не ми се наложи. Готвенето му го е убило. Твоите изисквания са го убили. Няма да допусна да причиниш същото и на мен.

Тя не обръщаше внимание на думите му, съсредоточена изцяло в образа на екрана пред нея.

— Не — каза тя, този път още по-високо. — Не! — това вече беше вик, който секна мигновено, когато капакът на фризера се захлопна и тя отново потъна в мрак.

Значи в крайна сметка Марко нямаше да дойде да я спаси.

Беше почти като преди, мислеше си Карол. Седяха с Пола и Стейси около масата в полунощ, пиеха кафе и обсъждаха текущо разследване в опит да го задвижат в правилната посока. Само че не беше същото. Тя само си внушаваше, че е така. Преди Тони нямаше да лежи в ареста, Крис да бъде подлагана на всевъзможни терапии, в спалнята на горния етаж да спи едно момче, а Елинор Блесинг да прави кафе в кухнята. А и Кевин и Сам, другите членове на отдела за особено тежки престъпления, бяха продължили напред и нагоре — тя нямаше представа къде се намираха сега и какво вършеха. Налагаше се да приеме, че е отворена нова глава, чиято връзка с миналото беше доста слаба.

— Благодаря, че дойде — обърна се тя към Стейси.

Стейси отвори елегантния си лаптоп.

— Пола ми обясни какво е станало с Тони. Исках да помогна.

„Пада ми се.“

— Разбира се. Той винаги е бил готов да ни помага според силите си.

Елинор влезе с поднос, на който имаше димящи чаши.

— Ето кафе за всички. Бих се разтревожила, че после няма да спите, но нали сте все ченгета — значи кафето ви действа също толкова слабо, колкото и на лекарите — тя им подаде чашите и постави на масата чиния с шоколадови бисквити. — За ваш късмет днес купих нови количества. Торин като че ли ги всмуква.

— Как е той? — Карол наля мляко в кафето си и го разбърка, после си взе бисквита.

— Не го познавам достатъчно добре, за да знам със сигурност — отвърна Елинор. — Разбира се, много е разстроен, но ми се струва, че всъщност не знае каква реакция се очаква от него. Няма опит в скръбта, от който да почерпи. Като че ли сам не може да разбере какво чувства.

— Все още е в шок — каза Пола, съхранявайки тайните му. — Вероятно още не е започнал да осмисля станалото.

— Горкото момче — обади се Стейси.

Карол се постара да не й проличи колко я изненада това, че Стейси проявява съчувствие към органична форма на живот. После си припомни разкритията на Пола — че Стейси, която беше някога компютърният гуру на отдела, сега поддържаше извънслужебни контакти със Сам Еванс — и може би в тях имаше дори романтична нотка. Ето още нещо, което напомняше, че сега не е като преди.

— Арестуването на невинен човек няма да помогне на разследването — каза тя.

— Вече казах колко съжалявам, че се стигна до тук. Опитах се да убедя Фийлдинг да изчака, но ми се струва, че плановете й са свързани с горните етажи. Иска да направи добро впечатление на шефовете — Пола поклати глава. — А Тони не си помага с нищо.

— Не съм очаквала някога да изпитвам благодарност заради познанството си с Бронуен Скот — каза Карол. — Остава ни само да подкопаем вашите аргументи, Пола — тя вдигна ръка, когато Пола понечи да възрази. — Не те обвинявам, знам, че зад всичко стои главен инспектор Фийлдинг. Казах „ваши“, защото ти си единственият човек тук, който официално е свързан със случая.

— Именно — отбеляза Стейси. — Аз всъщност не съм тук.

— Нито пък аз — намеси се Елинор. — Налага се и да поспя — тя целуна Пола по бузата. — Напускам ви. Не стойте будни до късно, дами — тя потупа Карол по рамото, когато мина покрай нея. Само преди ден Карол щеше да се отдръпне от докосването й. Сега усещането й се стори приятно.