Вал Макдърмид - Изгорени мостове

И, реалистично погледнато, това означаваше, че независимо от това, в което вярваше Пола, тя не би могла да го спаси иззад бариерата, където я поставяше служебното й положение. Ако тя вече веднъж не бе нарушила правилата заради него, той щеше да е загубен. Фийлдинг със сигурност щеше да му повдигне обвинение на сутринта, а магистратите почти никога не разрешаваха освобождаване под гаранция, когато ставаше дума за обвинение в убийство. И такова нещо категорично нямаше да се случи сега, когато ставаше дума за две убийства, без значение кой беше арестуваният. Оскар Писториус никога не би бил пуснат под гаранция от британски съд.

Без Карол Тони щеше да е загубен. С Карол имаше някакъв шанс. А най-доброто, което можеше да направи, за да й помогне да го освободи, беше да се съсредоточи не върху нея и промените, които бе претърпяла, или върху разсъжденията какво ли си мисли тя, а върху убиеца на жени от определен тип, към който и тя самата би могла да бъде причислена.

Той се изправи и закрачи напред-назад. Предполагаше се, че профилирането на престъпници е силата му. Трябваше да мисли за убиеца, като че ли му беше възложено да изгради неговия психологически профил. Беше писал уводната част на своите профили толкова често, че я знаеше наизуст. Докато крачеше насам-натам, си повтаряше въведението като мантра, за да тръгнат мислите му в правилната посока.

„Настоящият психологически профил на престъпник може да служи само като най-общо напътствие и в никакъв случай не бива да бъде приеман като описание на конкретна личност. Надали престъпникът отговаря на всички елементи на профила, въпреки че очаквам висока степен на съвпаденията между описаните по-долу характеристики и действителната личност. Всички точки на профила се отнасят до вероятности и предположения — не може да се говори за факти.“

Той спря и се подпря с длани на студената стена. Искаше му се да има пред себе си снимки от местопрестъплението; паметта му, също както и зрението, вече не се отличаваше с предишната острота, а откакто бе видял снимките, показани му от Пола, се бяха случили много неща. Все пак, някои картини все още ясно пред себе си. Например премазаното лице на жертвата. Следите от тежки удари, с които бе покрито тялото й.

Обръснатите полови органи и залепените срамни устни.

— Смесени послания — заговори той. — Унищожаването на лицето говори за ярост. А докато си нанасял ударите по тялото, си се владеел. Не си стъпвал върху нея с цяло стъпало, което вероятно щеше да се случи, ако действаше в пристъп на ярост. Следователно за това, както и за обезобразяването на лицето, си има причини, независимо че на пръв поглед възниква различно впечатление. При ударите върху тялото си внимавал да не оставиш следи, които биха могли да бъдат разшифровани от аналитиците.

Твърдо си решен да не позволиш да те заловят, а си достатъчно хитър, за да разработиш стратегия с такава цел. Известни са ти били ограниченията в покритието на камерите за наблюдение, и все пак си се постарал да направиш необходимото, за да не бъдеш разпознат. Това, което си мислим, че знаем за външния ти вид, може изобщо да не е вярно. Носиш очила, но те може да са с обикновени стъкла. Накуцваш, но може да се преструваш. Изглеждаш сравнително добре сложен, но може просто да си навлякъл по-дебели дрехи от кръста нагоре. Единственото нещо, което ще можем да знаем със сигурност, след като някой от специалистите приключи с биометричните показатели, ще бъде ръстът ти — с някой и друг сантиметър повече или по-малко.

Той се отблъсна от стената и закрачи отново.

— И как можем да се възползваме от тези противоречия, за да получим данни, полезни за разследването? — той започна да изброява на пръсти.

Малък пръст.

— Първо, жертвите си приличат. С подобно телосложение, сходни по ръст, руси, със сини очи, делови жени, без постоянна връзка — доколкото ни е известно. Ориентираш се към определен тип, който има някакво значение за теб. Искаш тези жени да запълват една определена ниша в твоята представа за света. А когато се оказва, че не могат да я запълнят, унищожаваш лицата им.

Шест крачки, осем крачки. Шест, осем. Челото му бе смръщено в размисъл.

— Унищожаваш лицата им, защото се оказва, че не отговарят на очакванията. На вид изглеждат подходящи, но не се държат така, както трябва. Следователно нямат право да се числят към избраниците ти. Изгубили са правото да бъдат приети в тази група. И това трябва да бъде пределно ясно. Те са безполезни. Те остават в миналото.