Вал Макдърмид - Изгорени мостове

Всички изчакаха учтиво Елинор да излезе от стаята, после Карол каза:

— Като начало предполагам, че никой от нас не вярва във възможната вина на Тони? — Пола я изгледа възмутено, Стейси завъртя очи към тавана. — Добре де, трябваше да попитам. Следователно моята работа е да омаловажа уличаващите го обстоятелства до такава степен, че Фийлдинг да се откаже да повдига обвинение срещу него.

— И нямаш много време за тази работа. Първото, което ще поиска тя утре, е да го разпита отново и според мен ще повдигне обвинение в края на разпита, ако Бронуен Скот не успее да й представи много солидна причина да не го прави.

— Ако докажем, че заключенията ви от резултата на ДНК-анализа са неоснователни, това ще бъде ли достатъчно солидна причина? — попита Карол със сладък глас.

Пола се поизправи на стола си.

— Какво искаш да кажеш?

— Той си спомни как петното се е озовало върху дрехата — Карол повтори онова, което Тони й бе разказал по-рано, докато Пола и Стейси клатеха невярващо глави. — Стейси, Пола ми каза, че си успяла да се добереш до данните, свързани с Надя Вилкова. Така ли е?

Стейси кимна.

— Не беше сложно — тя натисна няколко клавиша и обърна екрана към тях. На него се виждаше страница от бележник с календар. — Приложих и данните от лаптопа и телефона й, за да си съставим възможно най-пълна картина за ежедневието й. И така… — тя кликна върху нещо и образът се смени. — Мога да ви кажа какви са били деловите й ангажименти през всеки произволно подбран ден, кога е имала лични уговорки, какви съобщения е изпращала и получавала, същото се отнася и до съдържанието на електронната й поща.

— Казвала ли съм ти колко ме плашиш понякога? — обърната към Стейси, Карол вдигна признателно палец.

— Само трябва да внимаваме тя да си остане на страната на добрите — измърмори Пола.

— Следователно можеш да покажеш кога е била по работа в „Брадфийлд Мур“?

Стейси отново придърпа лаптопа към себе си. Почакаха, докато клавиатурата шепнеше под пръстите й, после тя отново обърна екрана към тях.

— Била е там пет пъти, откакто е започнала работа в компанията. Имала е срещи с Джоана Мур, медицински директор на болницата.

— Можеш ли да ми пратиш датите в мейл? Трябва да ги сравня с описанията на инциденти в болничния дневник. Една от тези дати трябва да съвпада с деня, когато Тони е бил ударен в лицето от пациент и от носа му потекла кръв.

Стейси изсумтя.

— Всъщност нищо не се променя, нали?

— Работата е там, че аз всъщност си спомням този случай — каза Карол. — Носът му беше подут и посинял като патладжан дни наред. Беше по някое време миналата година. Но не мога да си припомня по-точно.

— Бог ми е свидетел, такъв като него не можеш да си измислиш, и да искаш — измърмори Стейси.

— Ще ти позволят ли да видиш болничния дневник? — попита Пола.

— Ако Тони ме упълномощи, не виждам как ще ми откажат. Това е първото, за което ще се погрижа утре. Лошото обаче е, че в понеделник е имал среща с Уил Нютън в „Брадфийлд Крос“. Накрая напуснал срещата вбесен. Отишъл си у дома пеш, за да пропъди лошото си настроение, затова и няма алиби за времето, когато Бев е изчезнала.

Пола изпъшка и погледна открито Карол.

— Това, че няма алиби, всъщност не е учудващо. Липсва му времето, когато отделът за особено тежки престъпления все още функционираше. Сега, без нас, той няма кой знае какви социални контакти.

Карол знаеше какво се крие в действителност зад думите на Пола, но нямаше да допусне да бъде въвлечена в разговор на тази тема.

— Виж какво ще успееш да направиш.

Пола кимна, признавайки с крива усмивка, че не е успяла да подтикне Карол към откровеност.

— Искаш ли да накарам някой колега да провери записите от камерите в болницата и близките улици?

Карол кимна.

— Ако задействаш търсенето по официален път, реакцията ще е по-добра, отколкото ако аз се опитам да изтръгна нещо от болничните чиновници. Междувременно ще търсим експерти, които да дискредитират пръстовия отпечатък като доказателство. Защото очевидно отпечатъкът не е на Тони.

— Това не е достатъчно — каза Стейси, усуквайки кичур от гладката си черна коса около пръста си. — Ако се обясни причината за присъствието на кръвта и се отхвърли валидността на пръстовия отпечатък, това вероятно би убедило съдебните заседатели, че има разумни основания за съмнение, но няма да възпре Фийлдинг да повдигне обвинение срещу него.

Изражението на Пола беше мрачно.