Вал Макдърмид - Изгорени мостове

Карол се изсмя горчиво.

— Тогава имах някой и друг източник на разположение.

— Все още имате — разполагате с човешки ресурс. Имате приятели. Той също. Възползвайте се от тях.

Карол потисна въздишката си. След реакцията на Шинийд при срещата им вече не знаеше доколко може да разчита на старите си контакти. Колко потискащо щеше да е за нея да се надява, че името на Тони ще й отвори някои врати! Тони, който бе по неумел и от нея в установяването на приятелски отношения.

— Ще видя какво мога да направя — каза тя уморено.

— А аз ще изровя някой, който да подкопае стойността на пръстовия отпечатък като доказателство. Тя няма да има на какво да се опре.

Двете влязоха в потъналия във влага паркинг и се насочиха към колите си. Преди да се разделят, Скот постави ръка над лакътя на Карол.

— Той каза ли нещо, което може да ни свърши работа, когато ви оставих насаме?

Карол не знаеше от къде да започне, за да обясни на външен човек начина, по който функционираше съзнанието на Тони.

— Не — каза тя. — Разговорът ни беше личен.

Думите излязоха от устата й, преди да успее да ги обмисли. Тя продължи към колата си, разсъждавайки колко е трудно да се победи веднъж вкоренилото се недоверие.

Качи се в „Лендроувър“-а и извади телефона си, без да откъсва очи от Скот. Двигателят на нейната кола бе замъркал незабавно, щом адвокатката се разположи зад волана. Карол я изчака да напусне паркинга, а през това време обмисляше възможностите, с които разполагаше. Беше късно и тя бе уморена, но за Тони времето напредваше неумолимо. Имаше строго определени ограничения на времето, за което полицията имаше право да го задържи след арестуването. Ако защитникът му не успееше да омаловажи уличаващите го доказателства, след изтичане на този срок Фийлдинг щеше да повдигне обвинение срещу него — а може би дори и по-рано, ако успееше да събере достатъчно убедителен материал — и тогава всичко щеше да стане много по-трудно. Полицията щеше да престане да търси друг заподозрян. А и името му щеше да си остане опетнено от съмнението, дори после да бъдеше освободен.

Карол осъзна, че не й е все едно дали името му ще бъде опетнено или не. Опита се да се убеди, че това се дължи просто на силно развитото й чувство за справедливост. Не беше готова да признае, че общото минало, свързващо нея и Тони, би могло да бъде основа и за общо бъдеще. Каза си, че просто реагира така, както би реагирала винаги на арестуването на невинен човек, за да бъде съден за престъпление, което никога не би извършил. Това беше всичко. И то беше достатъчно оправдание за всякакви неразумни постъпки.

Но така ли беше наистина?

Обратният път с колата от къщата на семейство Мейдър до собствения му дом не му беше достатъчен. Имаше нужда да се наслади на случилото се, да превърта отново и отново лентата на събитията в главата си и да ги запамети така, сякаш са вдълбани в камък, за да послужат за основа на това, което предстоеше. Случилото се беше толкова прекрасно — и да искаш, не можеш да го измислиш. То създаваше съвършения сценичен фон, на който Мари Мейдър можеше да бъде превърната в идеалната съпруга.

И голямото удоволствие се криеше в това, че на самия него не му се беше наложило да прави каквото и да било за тази цел.

Беше се принудил да постои пред прозореца на гаража цели пет минути, за да се убеди, че Марко Мейдър няма да се раздвижи. Пет минути неподвижност означаваха смърт или най-малкото дълбоко безсъзнание, от които той можеше да се възползва.

Беше се чудил дали да се опита да мине през задния вход или че се осмели да ползва предния. На ключодържателя й имаше два обикновени ключа, но само един секретен. Той предположи, че както в повечето къщи, на предната врата има обикновена и секретна брава, а на задната — само обикновена. Следователно на задната щеше да му се наложи да се мъчи само с една непозната ключалка, при това щеше да е скрит от поглед. От друга страна обаче, поради накуцването той не можеше да пристъпва много леко, а е всеизвестно, че градините в задните дворове са пълни със саксии, маркучи и торби с компост. По-добре да рискува с предната врата, вместо да вдигне шум в мастиленочерния мрак, обгърнал задния двор, и да събуди съседите.

Пристъпвайки полека, той се върна при входната врата и пъхна секретния ключ в ключалката, залагайки на предположението, че след като Марко Мейдър си е бил у дома и е очаквал жена си да се върне от работа, вероятно е била заключена само секретната брава. Ключът се превъртя и вратата се отвори безшумно. Той влезе без всякаква проява на неувереност, която би могла да направи впечатление на човек, решил да хвърли поглед през прозореца, преди да си легне. И вдъхна аромата на нейния дом, започна да го души, както постъпват познавачите, преди да опитат виното, наслади се на лекия мирис на готварски подправки и по-силните нотки в аромата на лилиите от вазата, поставена в една прозоречна ниша. Да, тя имаше наченки на добър вкус, макар че лилиите бяха малко прекалено крещящи, за да му се понравят.