Вал Макдърмид - Изгорени мостове

Тя поклати глава.

— Дори да можех да преведа думите ти от „езика на Тони“, за да станат разбираеми за нормален човек, пак биха се оказали празни приказки. Не ти дължа нищо. Никакви усукани логически ходове не могат да променят това.

— Защо тогава си тук?

Тя махна пренебрежително с ръка.

— Казах вече. Пола изпитва нужда да те спаси, а няма как да се намеси пряко.

Той се принуди да допусне, че тя може и да казва истината.

Не искаше да й повярва, но трябваше да признае, че би било по-смислено да приеме думите й за истина.

— Но си съгласна с нея, че съм невинен?

— Мога да си представя ситуации, в които би извършил убийство. Но не вярвам, че можеш да бъдеш убиец от този тип. Освен това мисля, че ако съм те докарала дотам, че да искаш да ме убиеш, щеше да извършиш точно това, вместо да си играеш със заместители — устата й се изкриви в мрачно подобие на усмивка.

— Мислиш ли, че някой наистина убива жени заради приликата им с теб? — това действително интересуваше Тони. Мислеше, че я познава достатъчно добре, за да предскаже отговора, но искаше да го чуе от нея.

Тя повдигна едното си рамо.

— Някои хора мислят, че е така. Някои от тях са криминалисти с висок чин и дългогодишен опит.

— А ти? — настоя той. — Какво мислиш ти?

— Мисля, че те не приличат чак толкова на мен.

— Има някои общи черти. Същите руси коси и сини очи. Същата прическа. Подобно телосложение. Все работещи жени, които ходят на работа с костюми. Хрумвало ли ти е, че може би не те приличат на теб, а ти на тях?

Карол се смръщи. Открай време разговорите им се развиваха по този начин. Той казваше нещо на пръв поглед неразбираемо, тя не устояваше на желанието да си го изясни и захапваше кукичката. Така си вървеше още от първия случай, по който работиха заедно, преди толкова много години. И ето че той отново правеше същото. Искаше й се да стане и да излезе, но повече от всичко искаше да разбере за какво намеква Тони.

— Какво искаш да кажеш с това, че аз приличам на тях?

— И това не е съвсем точно — той говореше разсеяно, като че ли мислеше на глас. — По-скоро всички вие приличате на нея.

— На кого? — тя едва не извика от раздразнение.

— На онази, която той е искал да убие.

— Искаш да кажеш, която иска да убие?

Тони прокара пръсти през косата си.

— Не. Той е умен, организиран и съобразителен. Ако имаше някаква възможност да я убие, щеше да я убие и с това всичко да приключи — той разпери широко ръце, сякаш я подканваше и тя да прегърне идеята му. — Мисля, че тя вече е мъртва. Струва ми се, че той е имал намерение да я убие, подготвял се е за това. Но по някакъв начин тя е провалила плановете му.

— Самоубила ли се е? — сега вече Карол беше заинтригувана против волята си. Приведе се напред, опирайки лакти на масата. Той забеляза промените в ръцете й — драскотини, следи от удари, счупени нокти. Какво, за бога, бе вършила тя — тази жена, за която той знаеше, че едва се справя с елементарно сглобяване на модулни мебели?

— Или се е самоубила, или просто е умряла — каза той, отклонил се за миг към по-лични разсъждения.

— И с какво ни помага това?

— Намерете нея, и ще намерите и него — той сви рамене. — Очевидно е, че се налага да намерите нея.

Преди Карол да успее да отговори, вратата се отвори и Скот надникна в стаята.

— Време е да тръгваме, Карол. Ще се видим утре, Тони. Горе главата. Тя никога няма да успее да повдигне обвинение срещу теб.

— И какво следва сега? — обърна се Карол към Скот веднага след като излязоха от участъка на Скенфрит Стрийт.

— Прибирам се да дремна преди утрешния сблъсък с главен инспектор Фийлдинг — отвърна адвокатката. — Препоръчвам ви да не присъствате на този разговор. Само ще усложните нещата. Освен това има много други неща, с които би трябвало да се занимавате. Ще минат векове, преди Фийлдинг да ни даде полагащия ни се по закон достъп до работния график на Надя Вилкова. Ще се наложи да използвате връзките си и да установите кога се е случил този предполагаем инцидент в „Брадфийлд Мур“ и дали Надя е била наистина в сградата през този ден, за да се блъсне и шампиона по несръчност.

— Искате да се свържа с Пола?

Скот, която крачеше бързо, спря и изгледа невярващо Карол.

— Ами естествено. Искам да направите всичко необходимо, за да се доберем до информацията, необходима за оневиняване на клиента ми. Винаги сте успявали да се доберете до това, което ви трябва, когато работехте от другата страна на бариерата.