Вал Макдърмид - Изгорени мостове

— Ако става дума за това, някои неща може би ще те изненадат, Карол. Но сега не е моментът за такъв разговор.

— Няма подходящ момент за такъв разговор. Е, какво стана и понеделник?

Отново му затвори устата. Тони си пое дъх и се съвзе.

— Имах работна среща в болницата „Брадфийлд Крос“ в понеделник, в късния следобед. Често имам несъгласия с техния консултиращ психолог, Уил Нютън. Този човек е слабоумен. Имам чувството, че е завършил дистанционен курс по приложна психология. Накрая успя да ме вбеси. Излязох ядосан от стаята, където разговаряхме. Исках единствено да изляза, преди да съм казал нещо, което щеше да влоши допълнително положението.

— Минахте ли покрай аптеката?

Както винаги, Скот насочи разговора към най-важното.

— Струва ми се, че не. Бях ядосан, искаше ми се да разтоваря натрупалата се енергия, затова си отидох у дома пеш. Почти не обръщах внимание на това, което ставаше около мен. Не мисля, че минах покрай аптеката, но не съм убеден, че не съм минал покрай Бев.

Скот се облегна на стола и го загледа внимателно.

— Моля ви, кажете ми, че това е всичко.

— Е, останалото са косвени доказателства — той разпери ръце. — Не става дума за нещо, което съм направил. Такива неща могат да се случат с всеки.

— Но се случват само с теб — подчерта Карол. — Ти каза „неща“. Множествено число. За какво става дума?

— Опитах се да помогна — отвърна той. — След като Пола ми разказа за Бев, но преди да разбере, че тя е мъртва, си казах, че може да хвърля един поглед на супермаркета, където се предполага, че е пазарувала. Имах нужда от това-онова, а и ми се искаше да се поразходя, затова отидох в онзи „Фрешко“, който се намира в Кентън Вейл.

— В документите за ареста пише, че живеете на речна лодка, закотвена в пристанището на канала Минстър. Искате да кажете, че сте отишли пеш от пристанището до Кентън Вейл Роуд, за да си напазарувате това-онова от супермаркета? Това са някъде към две мили, нали? — макар че лицето на Скот остана безизразно, скептицизмът й беше явен.

— Той обича да ходи пеш. Това стимулира мисленето му.

— Тя е права. Обичам да ходя пеш. И това действително стимулира мисленето ми. И докато размишлявах, стигнах до извода, че убиецът е предпазлив. Защото покритието на камерите за наблюдение във „Фрешко“ не е особено добро. Има много мъртви точки. А според Пола тялото на Надя било оставено в Гартънсайд, квартал, който предстои да бъде разрушен и съответно там няма камери. А доколкото разбирам, тялото на Бев е било намерено из хълмовете, насред пустошта — където, разбира се, също няма камери.

— И? Защото следва „и“, нали? С теб обикновено е така — обади се Карол, пак с горчивина в гласа.

„Не се отпуска“, каза си той. Беше се надявал, че ще се върнат спонтанно към стария ритъм на отношенията им, без дори да го съзнават, но тя беше прекалено нащрек, за да допусне нещо подобно. Като че ли времето не бе помогнало особено за облекчаването на болката й.

— Така е, има. Купих повече неща, отколкото възнамерявах първоначално „и“ се качих на автобуса, за да се прибера у дома. И тогава установих, че в автобусите има камери, които заснемат и известна територия извън автобуса, не само това, което става вътре в него. На всеки двуетажен автобус в Брадфийлд има по четиринайсет камери, известно ли ти беше това? Затова предложих на Пола да прегледат записите. И те го направиха.

— И намериха ли нещо? — попита Скот.

— О, да. Откриха Бев, записана за кратко от камерите. А също и няколкосекунден запис на човек, който я следи. Кадрите не помагат особено за идентифицирането му. Среден на ръст, нито дебел, нито слаб, макар че може да е слаб човек, навлечен с дебели дрехи. Носи спортна блуза с качулка и държи главата си наведена. Забелязва се, че носи очила, но това е всичко. Казаха ми, че имали на запис и човека, който е следил Надя, и той изглеждал горе-долу по същия начин. Има само една характерна отлика — Тони сведе поглед към масата. Ненавиждаше това, което трябваше да им каже. В собствените му очи тъкмо тази информация го караше да изглежда виновен. — Човекът накуцва забележимо. С левия крак.

— О, по дяволите! — каза Карол ожесточено.

— Куцате ли?

Понякога се чувстваше изкушен да отговаря едносрично. Но сега като че ли не беше подходящият момент за такъв отговор.

Тони поклати натъжено глава.

— Преди две години претърпях тежка операция на коляното. Един от пациентите ме нападна с брадва. Не беше мой пациент, държа да подчертая.