Вал Макдърмид - Изгорени мостове

— Блъснали сте се в някаква жена преди година, когато ви е текла кръв от носа? И на ръкава й още има следи от вашата ДНК? — Скот говореше почти развеселено, като че ли това беше най-безобразният опит за измъкване, за който бе чувала.

— Просто ви казвам какво се случи.

— Мислите, че тя не е давала цяла година костюма, с който е ходела на работа, на химическо чистене? Че изобщо не е разбрала, че има ваша кръв по него?

— Знам само какво се случи. Сега, когато се разрових в паметта си, споменът е съвсем ясен.

Детективският инстинкт на Карол се задейства.

— Описан ли е инцидентът в книгата, където се регистрират подобни случаи в „Брадфийлд Мур“?

— Сигурно — отвърна Тони. — Защото отидох при сестрите да им поискам лед.

— Трябва да проверим записките от тази дата и да проверим данните от бележника на Надя Вилкова — каза Карол, записвайки си в телефона. — Ще предам това на Пола.

Тони обичаше да я гледа как върши това, което винаги бе нравила най-добре.

— Жалко, че няма начин да се провери откога датира ДНК-образецът — отбеляза Скот. — Това би решило проблема незабавно.

— И още по-жалко, че кръвта е попаднала на дреха, която се праща на химическо чистене, а не се пере в пералня. Ако беше прана на висока температура няколко пъти, състоянието на петното щеше да доказва, че не е попаднало на дрехата миналата седмица — подчерта Карол, за да демонстрира не по-малки познания в областта на ДНК-анализа.

— Следващия път ще се опитам да опръскам блузата. Значи според вас можем да оборим доказателството, свързано с ДНК–анализа, ако докажем, че този инцидент с кървенето от носа наистина се е случил?

— Сигурно е поне, че това би събудило немалко „разумни основания за съмнение“ 26 26 Бронуен Скот има предвид стандартното изискване, което се отправя в съда към съдебните заседатели — да се убедят, че доказателствата за вината не допускат никакви разумни основания за съмнение. — Б.пр. — отвърна Скот. — Е, това ли е всичко? Само с това ли разполага тя срещу вас?

Тони поклати натъжено глава.

— Остава и пръстовият отпечатък.

Карол притвори за миг очи, като че ли нещо я беше заболяло.

— Какъв отпечатък, Тони? Нали каза, че си бил с ръкавици в апартамента й?

— Не, той не е на някоя от вещите на Надя. Мой отпечатък има върху мобилния телефон на Бев — той се усмихна и отново си опита късмета с жалостивата физиономия на малко кученце. Двете жени го гледаха намръщено. — Бях напълно озадачен, когато ми казаха за това по време на разпита. Нямах представа как може да е станало. Нямам спомен изобщо да съм виждал Бев, камо ли пък да съм пипал телефона й.

— Ясен ли беше отпечатъкът? — попита Скот.

Тони поклати глава.

— Беше малко размазан от едната страна и разкривен поради формата на телефона. Но когато Фийлдинг ми го показа, сам видях приликите.

— Можете ли да си спомните колко точки на съвпадения бяха маркирани?

— Струва ми се, че бяха шест.

Скот се усмихна.

— Такава идентификация на пръстов отпечатък изобщо не ме безпокои. Мога да намеря половин дузина експерти, които ще я оборят. Напоследък, освен в случаите, когато представят кристално ясен отпечатък на плоска повърхност, винаги може да се подлее вода на експертите свидетели на обвинението. Сравняването на пръстови отпечатъци е толкова субективно, че вече дори не приемат дактилоскопията за научен метод. Достатъчно е само да произнесеш пред съда „Шърли Маккий“, и виждаш как обвинението се сгърчва и рухва.

— Не разбирам — каза Тони. — Коя е Шърли Маккий?

— Служела е в шотландската полиция. Някакъв пръстов отпечатък бил погрешно идентифициран като неин, и то на местопрестъпление, въпреки че тя твърдяла, че никога не е стъпвала на това място. Шотландските експерти настоявали, че са прави, и тя била обвинена в лъжесвидетелство — поясни Карол. — А после обвинението се разпаднало. Оказва се, че макар пръстовите отпечатъци да са уникални, идентифицирането им често става жертва на неточни човешки преценки.

— Така че можем да изритаме техните доказателства, почиващи на пръстови отпечатъци, извън залата на съда — допълни Скот. — Това са минали истории.

— Много добре — каза Тони. — Защото се оказва, че съм бил в „Брадфийлд Крос“ през онзи следобед. В понеделник, когато Бев е изчезнала.

Карол изпъшка.

— Защо ли не съм учудена? Ще споделиш ли мислите си с нас? Или ще си играем на въпроси и отговори? — тя поклати глава. — Нищо не се променя.