Вал Макдърмид - Изгорени мостове

— Тони, моля те — той знаеше, че позира, но може би нямаше да има друга възможност да напомни на Карол какъв може да бъде. — Оценявам това, че виждаш света през призмата на човешката душевност, но може ли да се съсредоточим върху въпроса защо Фийлдинг те е арестувала? Тони?

Когато му се бе случвало да седи в стаята, откъдето се наблюдаваше ходът на разпита, и да вижда Бронуен Скот в действие, Тони често се беше чудил доколко подходът й към клиентите се различава от начина, по който се държеше с противниците си. Първият отговор, който даде на този въпрос, беше „по-сурово, отколкото очаквах“. Тя не се поддаваше на уменията му на психолог, и нямаше намерение да му угажда. Оставаше да отвръща на нейните ходове в подходящ тон.

— Тази седмица са били открити труповете на две убити жени. За протокола, не съм ги убивал аз. Били са пребити жестоко, до такава степен, че лицата им са неузнаваеми. Половите им органи са били обръснати и срамните устни залепени. Не е установено наличие на връзка между двете, макар че не е изключено да са имали професионален контакт. Наджея Вилкова е била неомъжена, полякиня, и работела като търговски представител на една фармацевтична компания. Бев Макандрю е била разведена, със син тийнейджър, и е била главен фармацевт на аптеката в болницата „Брадфийлд Крос“ — той замълча. — Не си водите бележки.

— Ще получа всичко това, когато дойде ред Фийлдинг да представя документацията по случая. На този етап е интересно да се запозная с картината на случая, но за мен е по-важно да разбера къде се намирате вие в тази картина. И да чуя вашата версия на събитията.

Карол вдигна пръст в знак, че иска да каже нещо. Скот кимна енергично.

— Каква част от това ти беше известна, преди Фийлдинг да започне да те разпитва?

Въпросът й накара Тони да си каже, че не е изгубила дори малко от съобразителността си.

— Знаех доста за Надя Вилкова. Знаех също, че Бев е изчезнала. Тя е приятелка на Пола, затова и Пола поиска съвет от мен във връзка с изчезването й. Не й свърших много работа, но в процеса на този разговор стана дума и за Надя — той се усмихна смутено на Карол. — Всъщност Пола ме заведе в апартамента на Надя.

— О, господи — обади се Скот. — Следователно из апартамента на жертвата има ваши отпечатъци и следи от ваша ДНК?

— Бях с ръкавици — отвърна Тони. — Не съм чак толкова безнадежден. Не би трябвало да има явни следи от ДНК. Но въпросът с ДНК-пробите е само един от проблемите. На жакета на Надя е открито петно от кръв, за която след ДНК-тест се е оказало, че е моя — Карол кимна уморено, Скот изглеждаше по-скоро примирена. — Когато ме разпитваха, нямах никаква представа как може да е станало. Но междувременно имах време да размисля, и сега мога да обясня произхода на петното.

— Радвам се да го чуя. И как е станало? — Скот се приведе напред, съсредоточавайки цялото си внимание върху него.

— Както, предполагам, и двете знаете, най-голямата част от работата си върша в психиатричната клиника „Брадфийлд Мур“. Имам работа с пациенти с много широк диапазон на душевни проблеми — някои идват при нас, защото представляват опасност за себе си, други — защото са опасни за обществото. Животът им често прилича на катастрофа, след която те са останали сред отломките. Когато постъпят, често се случва да са уплашени, гневни, и склонни към насилие. Преди година ме повикаха да поставя диагноза на един млад човек, който се беше развилнял с мачете в учителската стая на училището си. За щастие бил възпрян от един много смел учител, преди някой да пострада сериозно. — Тони сключи ръце пред себе си, въртейки палци. — Бяха му дали седативи, преди да го докарат при нас, но аз не успях да преценя, че преди да вляза да разговарям с него, възбудата му се е върнала и постепенно е нараствала. Външно изглеждаше спокоен, но веднага щом го помолих да поговорим за случилото се, успя да освободи едната си ръка и ме удари с юмрук в лицето. Носът ми започна да кърви обилно, аз излязох от стаята и отидох да спра кръвотечението и да се почистя.

Карол кимна едва забележимо.

— Спомням си как ми разказа за това.

Той срещна открито погледа й.

— Знаеш колко съм несръчен, Карол. Излязох, препъвайки се, в коридора и минах през една летяща врата, без изобщо да гледам накъде отивам, притиснал няколко хартиени кърпички към лицето си. И се блъснах в една жена, които идваше срещу мен. Тя вдигна неволно ръка, сякаш да се защити — той притвори очи, възстановявайки сцената в спомените си. — Почти сигурен съм, че беше лявата ръка. Извиних се, тя каза, че няма защо и продължи по пътя си — той отвори очи. — Била е дистрибутор на фармацевтична компания, нали? Така пишеше във вестника. Имала е основания да бъде там — думите му звучаха неубедително. Изкуствено. Дори в неговите уши. Но с истината често е така.