Вал Макдърмид - Изгорени мостове

Самото пристанище се бе напълнило с постоянно закотвени лодки и местата за временно паркирали речни лодки, които вече предлагаха почивка или туристически пътувания, именно да превозват товари, както е било преди.

Колкото и привлекателно да бе станало мястото, на Тони никога досега не бе му хрумвало да обмисли възможността да се засели постоянно тук. Веднъж бе седял с Карол Джордж пред една от крайбрежните кръчми — тогава и двамата се преструваха, че са като останалите хора и могат да пийнат и побъбрят за нещо, което не е свързано с вътрешния живот на закоравяли престъпници. Друг път пък седнаха да хапнат с двама американски колеги, пристигнали да се запознаят в болницата с особено строг режим, в която той работеше. Неведнъж бе вървял по цялото протежение на канала, от единия край на града до другия, докато размишляваше над някой сложен случай. Когато вървеше, нещо сякаш освобождаваше мисловния му процес и му даваше възможност да обмисли и други възможности, освен очевидните.

Така че районът около канала му беше много добре познат. И все пак никога не се бе питал какво би било да живее на вода, в самото сърце на града — докато не се оказа, че това е единствената възможност, която му остава. Предишната му къща в Брадфийлд бе продадена на непознати хора — това стана по времето, когато той вярваше, че най-сетне е намерил място, което може да нарече свой дом. Но сега и този дом вече го нямаше, от него бе останала само една изпепелена коруба — смущаващ символ на онова, което се бе случило с живота, който се бе надявал да води там. Накъдето и да погледнеше, беше пълно с шибани символи.

Тони прекоси настланото с калдъръм пространство, което отделяше испанското заведение от пристана за жилищните лодки и се изкачи на борда на красива речна лодка, чието име, „Стийлър“, бе изписано върху лента в черно и златно на кърмата. Отключи тежкия катинар, с който бе заключен входа към кабината и заслиза с тропот надолу по стръмната стълба. В движение натискаше ключовете, които активираха притока на електрически ток от соларните панели в лодката. Дори мрачното небе на Брадфийлд можеше да осигури достатъчно ток за сам човек, чиито нужди от електроенергия никога не са били особено екстравагантни.

Беше се учудил на лекотата, с която привикна да живее в толкова ограничено пространство. Животът на принципа „място за всичко и всяко нещо на мястото си“ се оказа удивително успокояващ. Тук нямаше място за нищо ненужно; този начин на живот бе оголил до кожа материалния аспект на съществуването му, бе го принудил да преоцени стойността на вещи, задръствали обитаваната от него среда с години. Безспорно, не му харесваха някои практически необходимости, като почистване на контейнера на тоалетната и пълненето на резервоара за вода. А пък и не можеше да приеме с лекота близкото съжителство на хората, които живееха в лодки — това, че водата сякаш свързваше личности в най-невероятни съчетания. Пък и още не беше успял да проучи както трябва принципа, на който работеше отоплението. Сега вече нощите ставаха по-студени и му бе дошло до гуша да се събужда в леденостудената кабина. Щеше да се наложи да предприеме отчаяни мерки — да вземе брошурата с упътването и наистина да прочете всички инструкции. Но въпреки неудобствата, той бе започнал да се чувства добре в този спокоен, затворен свят.

Тръсна чантата си на покритата с капитонирана кожа седалка, която преминаваше покрай цялата стена на основното помещение, и включи електрическата кана, за да си направи кафе. Докато чакаше водата да заври, отвори лаптопа си и се зае да преглежда пощата си. Единственото ново писмо бе от едно ченге, с което бе работил по профила на сериен изнасилвач преди няколко години. Със слабата надежда, че криминалистът го кани отново да работят заедно, той отвори писмото.

„Здравей, Тони. Как си? Разбрах за историята с Джако Ванс. Ужасно нещо, но ако не се бе намесил ти, можеше да стане много по-лошо.

Пиша ти, защото организираме конференция, с цел да се подчертае нуждата от психологическо профилиране на престъпниците в случаите с особено тежки и нашумели престъпления — и то не само убийства, но и други сериозни нарушения на закона. В условията на всеобщи икономии става все по-трудно да бъдат убедени нашите чиновници в полицейската администрация, че тази практика си струва разходите. Опитваме се да се ориентираме, твърдейки, че предварителните разходи третират пестене на други, които възникват впоследствие. Казах си, че Карол Джордан би била най-подходяща да представи основната идея, като се вземе предвид колко близко сте си сътрудничили през годините. Само че срещам затруднения да я открия. От полицията в Брадфийлд ме уведомиха, че е напуснала. Казаха, че щяла да се прехвърли в Уест Мърсия. Но от Уест Мърсия заявиха, че не е постъпвала при тях. Писах на адреса на електронната й поща, с който разполагам, но писмото ми беше върнато. Този номер на мобилен телефон, който съм си записал, вече не е валиден. Зачудих се дали не работи под прикритие, но предположих, че дори да е така, ти ще знаеш как бих могъл да се свържа с нея.