Вал Макдърмид - Изгорени мостове

Навигацията в колата на Пола явно все още вярваше в старите улици на Гартънсайд, поради което тя пристигна на местопрестъплението дори по-късно, отколкото първоначално предполагаше. Когато най-сетне стигна до Роситър Стрийт, местопрестъплението беше категорично отцепено с подобните на гирлянди жълти полицейски ленти, и охранявано от униформени полицаи с жилетки в сигнален цвят и каменни изражения. Тя остави и своята кола на импровизирания паркинг в края на улицата и се включи в сцената.

— Къде е главен инспектор Фийлдинг?

Полицаят, който държеше клипборд с куп листа, посочи с глава към фургона, изпълняващ ролята на подвижна оперативна централа, паркиран малко по-нататък.

— Във фургона е, слага си екипировката за местопрестъплението.

Тя изпита облекчение. Не беше закъсняла толкова, колкото си мислеше. Когато най-сетне се раздели с Торин и стигна до стаята на криминалния отдел, Пола установи с учудване, че там нямаше никой. Вместо обичайния равномерен шум от разговори на място и по телефона, в стаята цареше неестествена тишина, нарушавана косвено от тихото щракане на клавиатурите, чиито клавиши бяха натискани с тежка ръка от двама оперативни служители.

Онзи, който седеше по-близо до вратата, откъсна поглед от монитора и повдигна рунтавите си вежди.

— Вие трябва да сте новият помощник, нали? Макинтайър, прав ли съм?

Пола се изкуши да го среже с едно рязко „за вас съм сержант Макинтайър“, но не познаваше обстановката, затова се задоволи само да отвърне:

— А вие кой сте?

Той отметна кичур гъста черна коса от запотеното си чело.

— Детектив Нат Коуди — после махна широко с ръка. — А това е криминалният отдел на участъка на Скенфрит Стрийт. Само че колегите са навън по работа. Убийство в Гартънсайд.

Отидоха надеждите за един спокоен ден.

— Там ли е и главен инспектор Фийлдинг?

Коуди й отвърна с лека, крива усмивка.

— Съобразихте мигновено. Освен това тя не е във възторг, че трябваше да тръгне без новия си помощник — рунтавите вежди отново се повдигнаха. Той явно се забавляваше.

Пола нямаше намерение да му дава обяснения.

— Ще ми дадете ли адреса?

— Роситър Стрийт, Гартънсайд.

— Не разполагаме ли с номер?

Той се ухили.

— Там номерата са паднали от вратите още преди години. Къщите са подготвени за разрушаване, чакат само общината да отдели пари за булдозери. Ще разпознаете местопрестъплението по суматохата.

Така и стана. Пола заобикаляше локвите и дупките по настилката, после се изкачи по металните стъпала към подвижната централа. Когато влезе, видя една дребна жена да нахлузва защитния гащеризон. Жената спря за миг, за да я огледа от горе до долу.

— Макинтайър?

Очевидно това обръщение беше обичайно по тези места.

— Точно така. Главен инспектор Фийлдинг?

— Аз съм. Много мило, че решихте да се присъедините към нас. Обличайте се колкото е възможно по-бързо.

Имаше нещо птиче у главен инспектор Фийлдинг — и то не се дължеше само на дребния й ръст и фините кости. Очите й се стрелкаха, докато продължаваше да навлича гащеризона, движенията й бяха бързи и резки, заради което Пола я оприличи на кос, който рови земята за червеи.

— Вземах показания от свидетел. Става дума за изчезнало лице.

Пола прехвърли гащеризоните. Фийлдинг беше докопала единствения с малък размер. Тя се задоволи със среден и се зае с неудобния процес на навличането му.

— Това не съответства на чина, за който получавате заплата — шотландският акцент на Фийлдинг беше от меденоизкустителния вариант, не онзи, агресивният, който кара думите да падат тежко като тухли.

— Оказа се, че познавам момчето, което бе дошло да съобщи за изчезването. Познавам дори изчезналата му майка. Казах си, че ще спестя време, ако се заема с това, тъй като служителят в приемната се беше заинатил да спази изискването да се изчака едно денонощие.

Фийлдинг издърпа ципа до малкия си бюст. Смръщи се така, че гладката й кожа се превърна в релефна карта, изпъстрена с вдлъбнатини и гънки.

— Това е, защото е бил обучен да спазва протокола. А протокола е създаден, за да се избегне опасността детективи като нас да си губят времето с издирване на хора, на които им е хрумнало да не се приберат една вечер у дома.

Пола пъхна и втория си крак в крачола, раздразнена от начина, по който панталонът се усукваше около коляното й.

— Доколкото ми е известно, когато изчезването излага на опасност дете или уязвим възрастен, се намесваме незабавно — от служебните клюки знаеше, че Фийлдинг има деца. Би трябвало да прояви разбиране.