Дэвид Игнатиус - Богове на измамата

Ферис внимателно разказа историята си. Описа каква е ролята на Гретхен в министерството на правосъдието и подозренията си, че също така е играла роля в определянето на политиката на министерството към разпитите. Разказа, без да спести нищо, за тридневните разпити в подземията на Санаа — за заплахите, инструментите, които бяха използвали, кървавия фонтан от главата, локвата кръв на пода. Обрисува го колкото можеше по-добре; не знаел, че щели да използват бухалка за крикет; не осъзнал колко сериозно бил ранен мъжът. Но основният факт беше неизбежен: мъжът беше изтезаван до смърт.

— Присъстваше ли друг американски гражданин, докато биеха затворника? — попита Шийхан. Когато Ферис каза, че е присъствал единствено той от службата на ЦРУ, адвокатът явно си отдъхна. Това означаваше, че единственият „свидетел“ на разположение — индиректно — беше Гретхен Ферис. И свидетелските й показания можеха да бъдат поставени под съмнение.

— Какво трябва да направя? — попита Ферис.

— Би било добре, ако жена ти си промени показанията. Например да се обади пак на човека, с когото е разговаряла, и да каже, че вече не е толкова сигурна. Това би улеснило нещата за всички, включително и за нея.

— Виж, знам какво иска. Иска да се откажа от развода. Но няма да го направя.

— Ясно — отвърна Шийхан. — Но може би има нещо, което тя не иска. Очевидно, че нямам за цел да ти давам съвет. Но понякога информаторът осъзнава, че не е в негов интерес да продължи.

— Не е в неин интерес — повтори Ферис. Това със сигурност беше понятие, което Гретхен разбираше.

Ферис изчака да стане девет вечерта и се обади в апартамента на Гретхен. Звънна й, застанал в алеята пред сградата. Когато вдигна, прекъсна връзката, качи се горе и позвъни на звънеца. Беше сложила веригата на вратата и отначало не искаше да го пусне. Ферис си помисли, че вътре може да има друг мъж, но не беше така — тя си оправяше грима.

— Каква изненада — каза накрая и махна веригата. — Дойде ли ти акълът?

Беше облякла дълъг черен пуловер върху полата и блузата, с които беше ходила на работа. От интонацията й Ферис заподозря, че вече е изпила първото си мартини. Напомни си, че красивата жена, която го зяпаше с леко разтворени устни, се опитва да го унищожи.

— Знам какво правиш — отвърна той. — Опитваш се да ме унищожиш. Но няма да се получи.

— Не ставай смешен, Роджър. Как бих могла да унищожа един голям и силен агент от ЦРУ, който не се страхува от никого ? Явно имаш халюцинации. Ти си този, който се опитва да ме унищожи, като иска развод.

— Днес се срещнах със следователя и след това наех добър адвокат. Знам какво става, но няма да се получи. Няма доказателства, няма свидетели, само твоята дума — срещу моята. А ти си една разярена бивша съпруга, на която никой няма да повярва. Никога не съм ти казвал нищо за Йемен. Ще се закълна в съда. Измислила си го, за да ми отмъстиш. Делото е обречено на провал. Проблемът е, че нямам време да се занимавам с всичките тези правни ходове. Затова искам да оттеглиш оплакването. Кажи, че си сбъркала. Кажи, че съжаляваш. Направи така, че да приключи. И ще сме квит.

Смехът й беше насилен и леко пиянски.

— Това е абсурдно. Наистина си много жалък, Роджър.

— Оттегли го — повтори Ферис. — Това не е шега. — Гласът му беше студен и непоколебим и за миг тя се стресна. Но бързо се съвзе и си каза цената.

— Няма да си вдигна пръста да помогна на мъж, който се опитва да се разведе с мен. Ти си единственият, който може да реши проблема. В твоите ръце е, скъпи. Като съпруга не бих могла да свидетелствам срещу собствения си съпруг. Но като бъдеща бивша съпруга, както толкова студено ме нарече, нещата вече са различни. Така че ти трябва да решиш.

— Не. Това е решението ми.

— Не какво?

— Не на изнудването ти. Няма да остана женен за теб, за да избегна скалъпена присъда за нещо, което си мислиш, че си ме чула да казвам. Ако се съглася, следващия път, когато се ядосаш, ще измислиш нещо друго. Както и да е, не съм дошъл да те моля за нищо. Дошъл съм да ти кажа нещо.

— И какво е то, здравеняко? — Каза го подигравателно, но в гласа й имаше нотка на несигурност.

— Ако не оттеглиш незабавно жалбата, ще предприема действия да се защитя.

Тя отново се разсмя, дори още по-неубедително.

— И какво ще направиш? Ще наемеш някой смешник от ЦРУ да ме очисти? Ужасена съм.

— Ще се защитя, като кажа истината. Ще кажа, че съм ти поискал развод и в изблик на ревност ти си измислила цялата история. И после ще покажа на всички — под всички имам предвид както моите, така и твоите работодатели, — че не си човек, на когото може да се разчита. Ти не заслужаваш доверие.