Дэвид Игнатиус - Богове на измамата

— Господин Ферис, отхвърлям причината, поради която отказвате да отговаряте. Напълно в правото си съм да получа тази информация. Обиждате мен и Инспектората като цяло, като поставяте под съмнение правомощията ми, а и протакате. Освен че вероятно сте нарушили наказателнопроцесуалния кодекс на САЩ, вие сте арогантен и аз ще се погрижа да си платите за това.

Ферис я погледна и се усмихна за пръв път, откакто беше влязъл в тази стая. Беше я настъпил. Беше всял смут в адвокатската й увереност. Това си струваше.

— Просто се свържете с Ед Хофман — рече Ферис. — Покажете ми писмено разрешение от шефа ми, че ми е позволено да обсъждам тези въпроси, и тогава ще говоря с вас. Евентуално.

Малко след това отложиха разпита. Не стигнаха доникъде и Кродж се разтревожи, че всъщност Ферис може и да е прав за писменото разрешение да обсъжда подробности от контактите си с чужди служби, които бяха сред най-строго пазените тайни на Управлението. Дадоха на Ферис временен пропуск. Щом излезе от Централата, Ферис се обади на Хофман и го помоли да се срещнат в „Старбъкс“ в търговски център „Маклийн“.

Вашингтон

Късно сутринта „Старбъкс“ беше почти празен. Единственият човек наблизо беше една студентка с щръкнала коса, която пишеше на лаптопа си и същевременно слушаше музика на него. Ферис седеше в тъмния ъгъл и ядеше огромна поничка с бананов крем и ядки с надеждата, че толкова много калории ще го накарат да се почувства по-добре. Хофман си поръча бадемово фрапучино и вече го сърбаше през дебелата сламка, когато седна до Ферис.

— Е, поне сега вече знам за какво става дума — рече Ферис. — За жена ми. Казах й веднъж за една гадория, която се случи в Санаа, докато разпитвахме затворник от Ал Кайда, и как не направих нищо, за да я спра, и накрая човекът почина. Сега го използва, за да ме притисне, защото искам развод. Колкото и де е невероятно, това е цялата работа.

— Впечатлен съм — рече Хофман и остави фрапучиното на масата. — Сигурно наистина те обича. Но това не променя факта, че здравата си нагазил в лайната.

— Нима искаш да кажеш, че взимат тези глупости на сериозно?

— За жалост, да. Шпионинът ми в Инспектората твърди, че информаторът им — чаровната ти жена вероятно — има здрав политически гръб. Приятели на високи постове с влияние в Белия дом. Така че, когато информаторът е подал сигнала, е трябвало да реагират незабавно. Моят човек каза, че случаят не е кой знае какво. Ако тръгнат да съдят всички хора, присъствали на гадни разпити, половината агенти ще изгорят. Но нямат избор, освен ако информаторът им не се откаже. Говорих с моя адвокат Марк Шийхан, между другото. Той има всички необходими правомощия и от Правния отдел смятат, че е добре да говориш с него. В интерес на истината, според мен от отдела искат работата да се потули, понеже мирише на гнило. Шийхан ще те приеме следобед, в пет или в шест. Забравих кога. Казах му, че ни трябваш спешно и не можем да губим време с правни простотии. Трябва да действаме .

Ферис се замисли за миг на фона на гъргоренето, с което Хофман пресушаваше фрапучиното си.

— Значи, ако информаторът оттегли обвинението си, Инспекторатът ще прекрати разследването? Това ли искаш да ми кажеш?

— Да, може би. Питай Шийхан. Него го бива точно за такива неща. Работата е там, че не могат да те съдят без свидетел. И ако няма кой да говори, те не разполагат с нищо. Искам да кажа, за бога, йеменците няма да проговорят. Те са убили човека. Жертвата също няма да проговори, защото е изключително умряла. И тогава с какво по-точно ще разполагат в края на краищата? Майната им! Не се коси. Това е обвинение без свидетели. Казвал ли си на някой друг за това, освен на жена си?

— Не. Приложих бележка към файла, в смисъл че човекът е починал след разпита. Явно това са намерили. Но не съм се впускал в никакви подробности. Дори не ти казах. Поне се надявам, че не съм.

— Няма начин — отвърна Хофман. — Ако си ми казал, е трябвало да те докладвам. А сега се раз карай оттук. Върви се виж с Шийхан. Един добър адвокат може да оправи всичко. Трябваш ми обратно в Аман. Часовникът тиктака.

Кантората на Марк Шийхан се намираше в лъскава сграда на Пенсилвания авеню. Все едно влизаш в друга вселена. Секретарката настани Ферис в чакалня, достойна да посрещне и кралска особа. Беше подранил — оказа се, че срещата била за шест, а не за пет, но това нямаше особено значение за Ферис. Имаха удобни кресла, лъскави списания и истински картини по стените, а не жалки репродукции, както в Управлението. С годините Шийхан се беше превърнал в ангел хранител за загазили оперативни агенти. Беше един от най-добрите криминални адвокати в града и си изкарваше добре прехраната, като представляваше корпоративни престъпници, които вероятно заслужаваха да идат в затвора. Но Шийхан беше бивш морски пехотинец и се разяряваше, когато виждаше добри ЦРУ агенти да бъдат преследвани от конгресни комисии, разни циркаджии адвокати и всички останали, на които им се искаше да ги тормозят. Затова представляваше оперативни агенти про боно . Ферис си отдъхна във временното убежище на адвокатската кантора. Секретарката му донесе кафе в порцеланова чашка и чинийка и после диетична кола и някакви бисквити; най-накрая го извика да се срещне с Шийхан.