Дэвид Игнатиус - Богове на измамата

Тя го погледна и поклати глава.

— Ти си се побъркал, Роджър. Познавам тези хора. Хората, които работят в Белия дом, са ми приятели. Аз съм част от техния свят. Няма да повярват на думата на някой като теб от ЦРУ, което те мразят, срещу някой като мен, който е техен приятел. Просто няма да стане.

— Няма да е моята дума срещу твоята. Имам доказателства. Писма. Снимки. Документи. Мога да те изоблича.

Явната заплаха, вместо да уплаши Гретхен, явно я разяри още повече, и презрението, което беше изпитвала към него през цялото време, накрая се изля.

— Нямаш смелост да направиш това, Роджър. Прекалено учтив си. Знам го. Ти не си убиец.

— Пробвай. Търпях скандалите ти и задоволявах сексуалните ти нужди, и оставях да е твоето. Но сега е различно. Сега се боря за живота си. Ако не отстъпиш, ще те унищожа. Сериозно говоря. Само гледай.

Обърна се и излезе. Тя го извика и после започна да го ругае — ужасни псувни. Хората по коридора започнаха да отварят вратите си. Но беше прекалено късно за Гретхен. Вратата на асансьора се беше затворила.

Ферис отиде в къщата на майка си в планините, където предвидливо беше складирал личния си архив, преди да замине отвъд океана. Тя се опита да го успокои, виждаше, че нещо не е наред, но той се намираше в друг свят. Събра материалите си и започна да ги пресява — документи, стари имейли, които беше качил на дискове, цифрови снимки, които така и не беше извадил, написани на ръка писма. Заключи се в някогашната си спалня и се рови почти цял ден в архива на живота си с Гретхен, като се мъчеше да реши кое би му свършило работа сега. Сведе голямата купчина до по-малка и после преся нещата едно по едно.

Беше мамила за колежанските си заеми. Това вероятно беше най-доброто му оръжие. Ферис й беше помогнал и й беше изпратил имейл, че всичко е уредено. Беше изтеглила и бърз заем в правния факултет, като беше надула часовете, които беше работила в студентското градче. И за това му се беше похвалила в имейл. Именно това беше проблемът на Гретхен. Беше се доверила прекалено много на почтеността на Ферис. Беше излъгала и за това дали е взимала наркотици по време на интервюто си в министерството на правосъдието. Ферис можеше да го докаже, тъй като му беше изпратила имейл, за да му поиска съвет, когато кандидатстваше за работата. Ферис шеговито я беше посъветвал да каже истината и да си признае, че никога не е употребявала наркотици. И тя беше излъгала, и се беше получило, и тя беше изпитала такова облекчение и благодарност, че беше изпратила на Ферис един лигав имейл. На ФБР много щеше да им хареса.

Накрая идваха данъците й. В годината, преди да се оженят, когато подаваше данъчната си декларация още самостоятелно, се беше наложило да плаща необичайно висок данък. Тя отчаяно имаше нужда да вдигне разходите си, затова събра всичките си сметки за обеди и вечери и ги представи като делови представителни разходи. Беше включила дори и пътуването им до Вирджинските острови за Коледа. Ферис беше запазил копия от сметките. Гретхен грешеше за него. Беше си запазил малко муниции от самото начало.

Майката на Ферис виждаше, че е прекалено зает да рови из старите си архиви, и не го закачаше, докато не приключи малко след полунощ. Но щом свърши, го накара да слезе в кухнята и му направи чай. Беше началото на декември; листата в Шенандоа Вали бяха изпопадали и зимният вятър дрънкаше по прозорците на големия празен дом.

— Идва един човек от ФБР — рече тя. — Или поне така каза. Показа ми някаква значка.

— О? И какво искаше?

— Каза, че подновявал правомощията ти за достъп. Искаше да знае дали имаме семеен архив. Записки, писма, такива работи. От семейството на баща ти.

— Сериозно? Странно. Даде ли му нещо?

— Няколко документа да си ги снима. Нямаше кой знае какво за даване. Оставих го да се порови за час, час и нещо. Правили са го и преди, в началото, когато отиде да работиш в Управлението. Правили са го много пъти и с баща ти. Така че не се притесних особено.

— Намери ли нещо, което да не му хареса?

— Не. Изглеждаше доста доволен, когато си тръгна. Каза, че всичко е наред, да не се тревожа. Новите данни били добри.

Ферис повдигна рамене. Хофман сигурно беше изпратил човек от сигурността, когато се беше включил в Минсмийт Парк. Нямаше значение. Той нямаше никакви тайни. А и точно сега имаше по-големи грижи. Каза лека нощ на майка си и успя да поспи няколко часа, преди да потегли обратно за Вашингтон.

Направи два комплекта копия от документите. Единият остави при адвоката си, другия взе със себе си в апартамента на Гретхен. Видът й беше унил още от момента, в който отвори вратата. Имаше дълбоки кръгове под очите и Ферис предположи, че не е спала много. Тя знаеше, че има с какво да я притисне. Но никога не си беше представяла, че ще го използва.