Дэвид Игнатиус - Богове на измамата

Щом се настани в стаята си, Ферис се обади на Омар Садики в Аман. Говори с деловия глас на Брад Сканлън, но с настойчив тон. Бил възникнал сериозен проблем. Главният инженер на „Юнибанк“ за Близкия изток прегледал плановете на „Ал Фаджр“ за клона на банката в Абу Даби и повдигнал въпроси за техническите характеристики на изолацията и за възможността за ефикасно използване на климатици. В Абу Даби летните температури стигали над 46 градуса и консултантът не бил сигурен, че плановете са съобразени с това. Изолацията, която били упоменали, можела да върши работа в Йордания, но не ставала за Емирствата. Прекалено голяма част от охлаждането на климатика можело да избяга, което би направило сградата много скъпа за поддръжка.

Садики се изненада.

— Изолацията е добра — настоя той. — Същата използвахме и в Саудитска Арабия. В Хафр Ал Батин е дори още по-горещо. Със сигурност няма да има проблем.

— Е, ще трябва да го обясниш на регионалния ни инженер. Той е в Анкара с мен. Казва, че иначе щял да спре проекта.

— Какво означава това? — попита Садики.

— Означава, че няма да ви се плати. Съжалявам. Неприятно ми е, също както и на теб. Няма да отнеме много време. За един ден можеш да дойдеш и да си отидеш. Нашата пътническа агенция може да уреди всичко и да ти достави билетите в офиса. — Ферис се опитваше да говори спокойно, макар много неща да зависеха от успеха на този негов тактически ход.

— Кога искаш да дойда? — Садики изглеждаше по-скоро учуден, отколкото притеснен. От друга страна, строителните планове винаги имаха непредвидени забавяния.

— В сряда. Вдругиден — отвърна Ферис. — Главният инженер може само тогава. Съжалявам, но трябва да те помоля да го направиш. Не иска да говори с никой друг.

— Чакай, моля те. — Садики задържа разговора, докато обсъди нещата вероятно с някой от началниците си. Отне му няколко минути. Ферис се разтревожи, че отговорът може да е „не“. Двамата с Азхар имаха резервен план, но той не беше толкова добър.

Ферис чу изпукване и Садики се обади отново.

— Разбрахме ли се?

— Вие ли ще платите? — попита Садики.

— Всички разходи. Билет бизнес клася. И ще ускорим плащанията, щом проблемът се реши. Много съжалявам.

— Добре тогава. Ще дойда в сряда, двайсет и първи декември, ако е рекъл господ.

Ферис му обясни подробно къде ще е срещата, в една сграда в стария ислямски квартал. Каза, че самолетният билет ще бъде доставен в офиса на Садики рано сутринта на другия ден. Садики го успокои да не се притеснява, разбирал ситуацията. Йорданецът винаги беше толкова отстъпчив… Може би това трябваше да разтревожи Ферис, но не би.

Късно същия следобед Ферис се качи на един военен американски хеликоптер и отиде до голямата въздушна база в Инджирлик, на 400 километра югоизточно от Анкара, която беше послужила като една от отправните точки за американските въздушни операции срещу Ирак преди войната. В разнебитения военен терминал го чакаше агент от Управлението, Ферис го познаваше отнякъде, може би от кафенето на Централата. Оплешивяващ приведен мъж, към четирийсет и пет годишен. Представи се като член на службата на ЦРУ в Анкара. Близкоизточният отдел го беше помолил да помогне с организацията и транспорта. Той заведе Ферис до платформата, където бяха оставили чантата му, и после до чакащото хъмви, което ги откара на километър разстояние до една дървена барака без никакво обозначение.

В бараката, с крака върху раницата си и оръфан брой на списание „Пийпъл“ в ръце, седеше Джим, армейският офицер, с когото Ферис се беше срещнал в Рим. Носеше слънчевите очила на челото си дори и във вечерния мрак и беше облечен в работна риза с навити ръкави в студа по средата на декември. Изглеждаше по-як и стегнат, отколкото в Рим, сякаш беше прекарал повечето време оттогава във фитнеса.

— Здравей, страннико — рече Ферис. — Какво знаеш?

— Почти нищо, сър. Освен че вашите хора са доста странни.

— Това е факт — рече Ферис. — Ние сме Централното странно управление.

Агентът от Анкара се почувства неловко и каза:

— Ще ви оставя сами, момчета. Хъмвито е отпред. Казаха, че щяло да ви трябва. Ще дойда утре сутринта в 6:00, за да ви заведа до столовата. Ако ви няма, ще трябва да я намерите сами. Спират да сервират в седем и половина. — Извини се и остави двамата по-млади мъже в полуосветения импровизиран офис. Ферис остави сака си и потърси нещо за пиене в малкия хладилник в дъното.

— Донесе ли бум-бум? — попита, когато пресуши кока-колата.