— Ще ви задам няколко въпроса за минали ваши действия — каза Калъм. — През 1999 и 2000 сте били изпратен в службата на ЦРУ в Санаа в Демократична република Йемен?
Технически погледнато, отговорът на този въпрос беше засекретен. Ферис погледна към адвоката от Правния отдел, който кимна, че може да отговори.
— Да, така е — отвърна Ферис.
— И длъжността ви в службата беше заместник оперативен началник?
— Да — отвърна Ферис. — Първоначално бях просто оперативен агент. Но след половин година един човек напусна и ме направиха заместник по оперативната част.
— И в тази си роля — продължи Калъм, — поддържали ли сте постоянни връзки със службите за сигурност на страната домакин, Йемен? — Гласът й беше сух и сдържан, сякаш идваше някъде иззад нея; сякаш беше кукла на вентрилоквист и говореше някой невидим. Ферис не я хареса, а и никак не му допадаше идеята да го разпитват като престъпник.
— Явно. — Каза го сопнато и издаде гнева си. — Разбира се, че поддържах връзки с местните служби. Точно това вършат агентите на ЦРУ по целия свят. Тоест, тези, които са на действаща служба, за разлика от онези в Централата, които пречат на хората да си вършат работата.
Кродж, адвокатът на Управлението, поклати глава; „Недей да вбесяваш тези хора“.
— „Да“ или „не“ е напълно достатъчно, господин Ферис — отвърна Калъм. — И можете да запазите хапливите си забележки за Управлението за бъдещите си съкилийници в затвора.
— Какво значи това, по дяволите? — попита Ферис.
Тя не му обърна внимание и продължи с въпросите си.
— И така, на 17 февруари 2000 година имали ли сте възможност да се срещнете с членове на йеменската разузнавателна служба, известна като Му-ха-ба-рат? — каза го на срички, за този, който щеше да сваля фонограмата.
— Откъде да знам? Нямам календара си пред себе си.
— Вероятно ще мога да опресня паметта ви, господин Ферис. На 17, 18 и 19 февруари помагали ли сте на Му-ха-ба-рат да разпитват човек, уличен за член на Ал Кайда, на име Са-мир На-киб, заловен от тях?
— Мамка му! — прошепна Ферис сам на себе си. Изведнъж се сети, все едно го удариха с чук по главата. Гретхен беше! Тя го беше издала. Беше запомнила отдавнашното признание, което беше направил за разпита в Йемен. Беше й казал, че пленник от Ал Кайда е умрял в затвора в негово присъствие. Тя го беше посъветвала да не говори пред никого за станалото, защото технически погледнато, било незаконно. Ферис беше забравил затова, но тя го беше запомнила през всичките тези години, в случай че някога се наложи да упражни натиск. И сега го използваше.
— Господин Ферис, чакам — каза носовият глас на Мира Калъм.
— Откъде разполагате с тази информация? — ядосано попита Ферис. — От информатор, нали? „Анонимен“ информатор.
— Няма значение откъде разполагаме с информацията. Просто отговорете на въпроса. Срещали ли сте се с членове на йеменските тайни служби на 17, 18 и 19 февруари 2000 година?
— Отказвам да отговоря.
— На какво основание?
— Секретна информация.
Кродж се намеси:
— От името на Управлението мога да ви уверя, господин Ферис, че госпожица Калъм, агент Саковиц и аз имаме необходимите правомощия за достъп до секретна информация. Имаме право да получим тази информация.
— Съжалявам. Никога досега не съм ви виждал. Искам го в писмена форма от шефа ми Ед Хофман, началник на Близкоизточния отдел. В противен случай не отговарям.
Кродж изглеждаше изтощен. Калъм изглеждаше бясна. Агентът от ФБР изглеждаше отегчен.
— Продължете с въпросите — рече Кродж. — Ще се обадя на четвъртия етаж за минутка.
— По време на разпита на Са-мир На-киб на гореспоменатите дати бяхте ли свидетел на побой върху затворника?
— Отказвам да отговоря.
— Защо?
— Поради същата причина. Секретна информация. Ще бъда в нарушение на закона, ако отговоря без съответното потвърждение на правомощията ви от моя началник.
— Били ли сте свидетел как членове от тайните служби заплашват Са-мир На-киб с бухалка за крикет и после го удрят с нея? По главата?
— Секретно. Секретно.
— В някакъв момент опитахте ли се да възпрете членовете на йеменския Му-ха-ба-рат от подобни действия, както се изисква от изрична заповед 12333 и други подобни вътрешни разпореждания на Управлението?
— Секретно. Секретно. Секретно.
Калъм го гледаше с черното жило на чиста омраза в очите. За нея той беше един от лошите; един от мъжете, които й бяха отнели повишенията, бяха й попречили да се издигне, бяха рискували, за да създават грижи на всички останали, бяха цапали, очаквайки други да чистят след тях.
Читать дальше