Дэвид Игнатиус - Богове на измамата

— Онази група, с която работиш по твоя проект, Ихуан ихсан. Трябва да внимаваш с тях.

— Боже мой, защо трябва да внимавам? — Тя пусна ръката му. — Те са чудесни хора. Искат да помогнат на нещастните мюсюлмански момчета и момичета. А и нали един от тях дойде да те спаси в събота в Мутах. Какво толкова може да им има?

— С тези хора никога не знаеш. Те са фундаменталисти. Не обичат много Америка.

— Още по-основателна причина да работя с тях! За да видят, че не всички сме вманиачени убийци — че не виждаме терористи във всяка джамия, за бога! Нека да не спорим точно сега, Роджър, моля те.

Той се вгледа в лицето й. Мъчеше се да реши какво да прави. Бялата й кожа беше поруменяла от вълнение. Нямаше да го чуе. Ако й кажеше още нещо, само щеше да я постави в по-голяма опасност. Най-добрата й защита беше да не знае нищо. Никой, прекарал известно време с нея, не би се съмнявал в искреността й. Той хвана ръката й и я стисна силно.

— Просто бъди внимателна, скъпа — рече Ферис. — Ще се върна веднага щом мога.

Тя го целуна по бузата.

— Все това казваш. „Бъди внимателна, скъпа“. Но ти си този, който трябва да внимава, Роджър. Ти си този, който познава истинските ненормалници и убийци. Не аз.

— Може би си права — тихо отвърна Ферис.

— Е, винаги можеш да се хванеш на работа при мен, когато се върнеш. Можеш да приготвяш обяда на малките бежанци, които идват от Ирак. Как ти се струва?

— Прекрасно. Може и да приема исляма. Да стана и аз буден брат.

Тя дойде с него в апартамента му и остана, докато той си опаковаше багажа. Накара му се, че взима мръсни ризи и бельо, защото не се беше изпрал. Кола на посолството чакаше долу и на път към летището той я остави у тях. По време на дългото пътуване към Вашингтон си я представяше сред левантинското небитие на апартамента й, скрита от света, който сякаш се затваряше около него.

Първото нещо, което забеляза, когато пристигна на главния вход на Централата след трийсет и шест часа, бе, че пропускът му не работи. Вече го бяха отстранили, електронно. Двама мъже слязоха по стълбите и го отведоха до една заседателна зала без прозорци в дъното на старата сграда. Главният следовател от Инспектората го очакваше заедно с адвокат от Правния отдел на ЦРУ — казваше се Робърт Кродж — и агент от ФБР със славянско име, което Ферис не можа да запомни. „Мамка му — помисли си. — Какво съм направил?“ Инспекторатът се представляваше от яка стегната жена с прическа на черта и раиран костюм. Представи се като Мира Калъм и уведоми Ферис, че отделът й провежда криминално разследване по въпроси, които го касаят. Агентът от ФБР също се представи, каза, че разпитът се записва, и прочете правата на Ферис, което го уплаши още повече. Ферис попита дали може да говори насаме с младия адвокат от Правния отдел, който, доколкото бе разбрал, трябваше да защитава Управлението — ако не него. След като се консултираха набързо, те се съгласиха и излязоха в коридора, като човекът от ФБР изключи звукозаписното устройство.

— За какво е всичко това, за бога?! — попита Ферис.

— Не мога да ти кажа — отвърна Кродж. — Слушай въпросите им. Ще добиеш представа от това, което те питат. — Беше млад мъж с гладко лице и сив костюм. Напомни на Ферис за Джон Дийн, адвоката на „Уотъргейт“. Лицето му сякаш изобщо бе лишено от цвят или емоция.

— Трябва ли да отговарям на въпросите им?

— Не. Можеш да откажеш да отговаряш, ако искаш. Позови се на Петата поправка. Няма да изглежда добре, но това си е твой проблем.

— Ти ли си ми адвокат?

— Не. Представлявам Управлението. Можеш да си наемеш собствен адвокат. Но първо те съветвам да изслушаш въпросите. Ако откажеш да сътрудничиш, незабавно ще те уволнят и може да постоиш доста в затвора. Въпросът е свръхсекретен и може да минат месеци, докато успееш да намериш адвокат с необходимите правомощия.

— Прецакали са ме! А дори не знам за какво става въпрос.

— Съжалявам, приятел. Моят съвет е да говориш с дамата от Инспектората. Ако разпитът около операциите се задълбочи прекалено много, ще го прекратя така или иначе. Говори с тях. Честно казано, нямаш избор.

Ферис кимна и адвокатът провря глава през вратата да извика другите двама.

Мира Калъм изглеждаше още по-вбесена. Агентът на ФБР отново пусна на запис. Двамата се представиха повторно — заради записа. Ферис направи същото. Попитаха го дали се отказва от правото си на адвокат и той промърмори „да“. Явно се разтревожиха, че не го е казал достатъчно високо, затова го накараха да го повтори.