Дэвид Игнатиус - Богове на измамата

Ферис се намръщи, когато Алис предложи да се отклонят. Мутах се смяташе за опасно място за чужденци. По време на неговия предшественик Франсис Олдърсън един оперативен агент на ЦРУ се беше опитал да вербува член от мюсюлманското братство в Мутах и беше отвлечен от негови приятели. Говореше се също, че Мутах е център на Будните братя.

— Да се прибираме — отвърна той. — Уморен съм. Искам да си подремна и после да се любим.

— Но ти трябва да видиш Мутах. Очарователен е. А и близо до него, в Ел Мазар, се намират гробниците на сина на Пророка — Саид бин Харита и неговия заместник Джафар бин Абу Талиб. Това място е свято за мюсюлманите. Как искаш да ги разбереш, Роджър, ако не познаваш историята им? Все едно да идеш в Бостън и да не спреш да видиш Фанюъл Хол 60 60 Търговски център и обществена сграда в Бостън, наречена Люлката на свободата, тъй като била използвала за събрания от американските патриоти веднага след Американската революция. — Б.пр. .

— Никога не съм ходил във Фанюъл Хол. Да си вървим у дома и да се любим.

Алис се нацупи.

— Ако ме накараш да се приберем насила, можеш да забравиш за секса. И то не само тази вечер. Освен това имам едно писмо, което трябва да дам на един от учителите в Мутах. Помага на някои от учениците почасово. Бих толкова път, за да му го дам. Трябва да идем.

От тона й Ферис разбра, че няма да отстъпи. Качиха се в мицубишито и изминаха няколкото километра до Мутах. Алис пееше „Big Yellow Taxi“ — уцелваше почти всички ноти. Радваше се, че кара Ферис да навлезе по-дълбоко в нейния свят; а и може би усещаше, че се е оказала права за него. Ферис скри тревогата си, но оглеждаше внимателно всяка къща, когато влязоха в покрайнините на Мутах. Тук нямаше йордански специални сили; само няколко безполезни полицаи. Жените носеха забрадки; някои бяха дори напълно забулени. Мъжете бяха сурови на вид, като бедуини, и много от тях носеха дълги бради — пряко доказателство, че искат да живеят не в този свят, а в седми век.

— Не ми харесва атмосферата на това място — рече Ферис, като прекъсна Алис по средата на песента.

— Много си е хубава.

— Не знам. Определено се чувствам като натрапник тук.

— Аз не съм натрапничка. Трябва да предам писмо на един приятел, казва се Хиджази. Той е от една религиозна група. Ихуан ихсан или нещо подобно. Много ни помогна. Ако те притеснява, ще спрем само да му дам писмото и после си тръгваме. Така става ли?

Отбиха в центъра на града. Университетът беше на стотина метра.

— Господи, Алис. Този човек е от Ихуан ихсан. Това е много лошо.

— Наистина не знаеш какви ги говориш, Роджър. Изобщо не е лошо. Тъкмо обратното. Тези хора ни помагат много за нашите проекти. Изпращат учители и професионалисти. Работя с тях и още цял куп хора, които няма да харесаш, и нищо ми няма. Остани тук, в колата, веднага се връщам. — Ферис отново се възпротиви, че не се чувства удобно тук, но тя слезе от колата и тръгна по алеята, която водеше към университета.

Ферис изгаси двигателя и слезе да си вземе кафе от кафенето отпред. Чак когато отвори вратата на мицубишито, забеляза неколцина мъже от дясната си страна, седяха пред местната джамия. Извърнаха се като един, за да видят как Ферис прекосява площада. Имаха твърдия напрегнат поглед на хора, които учат, молят се и тренират заедно. По време на престоя си в Ирак Ферис беше виждал десетки подобни групи, събрани из уличките покрай пътищата. Интуицията, не друго, му подсказа, че ще си има неприятности.

— Алис! — провикна се той. — Ела. Трябва да тръгваме. Веднага!

Беше изчезнала от погледа му и или не можеше да го чуе, или не искаше да отговори. Викът му не можа да я върне, но съсредоточи вниманието на групата до джамията върху него. Сега вече бяха разбрали от гласа му, че е американец и че е разтревожен.

Ферис продължи към кафенето с наведени очи, като се надяваше да не направи друго, което да привлече допълнително внимание. Един старец седеше отпред и пушеше наргиле. Извърна се, когато Ферис се приближи. Целият град беше сърдит. Това беше място, спомни си Ферис, където хората се бяха разбунтували, когато кралят се бе опитал да премахне дотациите на основните храни като хляба — град на професионално недоволни. Ферис си поръча турско кафе, средно сладко. Пиеше бавно и чакаше Алис. Младите мъже отсреща се разпръснаха. Къде отидоха? И къде беше Алис?

Пикаеше му се. Не биваше да пие толкова от червената кефрая. Изправи се, влезе в сумрачното кафене и попита къде е тоалетната. Барманът не му отговори; изглеждаше уплашен и объркан. Ферис понечи да си тръгне, но някой го удари по главата. Първо му причерня, после пред очите му избухнаха белите лъчи на болката и той се строполи на пода.