Дэвид Игнатиус - Богове на измамата

Ферис кимна. Да, беше ужасно.

— Когато стигнали до Светите земи, изпаднали в шок — продължи тя. — Защото мюсюлманите се вдигнали храбро срещу тях. И кръстоносците попаднали в капан. Били далеч от дома, а сега трябвало да се оправят с истинска война, затова трябвало да пращат още кръстоносци, и още, и още. И накрая били победени, а оцелелите трябвало да се влачат до дома. Забелязваш ли общото? Има ли далечна връзка с настоящо събитие?

— Не — отвърна Ферис и се усмихна. — Не мога да се сетя.

— О! Толкова ме ядосваш. — Тя се надигна на пръсти и прошепна в ухото му. — Учи се от историята.

Ферис огледа хоризонта. Пейзажът съдържаше пластове от почти всяка епоха от човешката история. На много километри на юг се намираше несравнимият с нищо римски град Петра, скрит в недостъпна долина, издълбан в скалите с нетленно съвършенство. На север, на няколко часа път с кола, бяха великолепните руини на Гераза, Пела и Ум Каис — три от десетте търговски града в Близкия изток, които римляните наричали Декаполис. Руините осейваха пейзажа странно непокътнати. Имаше великолепни площади, оформени от идеално запазени йонийски колони, улици с колонади — с оригиналната каменна настилка отдолу, римски театри в идеално състояние с каменни седалки, обграждащи празните сцени, сякаш публиката и актьорите изведнъж бяха отнесени от вятъра.

— Какво се е случило с тях? — попита Ферис, наполовина сам себе си, загледан в този вечен хоризонт. — Гърците, кръстоносците, римляните.

— Мъртви са — отвърна Алис. — Или поне така си мисля.

Ферис се усмихна и я прегърна.

— Исках да кажа, защо са изчезнали? Римляните строят, за да пребъде. Градовете им още са тук, две хиляди години по-късно. Владеели са всичко. И после са го изгубили. Къде са сбъркали?

Алис го погледна.

— Наистина ли искаш да говорим за това, Роджър? Защото не мисля, че отговорите ми ще ти харесат.

— Да, искам да знам какво мислиш.

— Добре, римляните са изчезнали, защото са допуснали грешки. Имали са лоши владетели. От Адриан до Комод са само шейсет години. Толкова са трябвали на Рим, за да стигне от величие до упадък. Ето колко бързо става. Така че помъдрей. — Тя го сръчка нежно в ребрата, но Ферис не беше готов да отстъпи.

— Стига, не е само това. Римляните са се размекнали. Станали са слаби. Римските легиони са изгубили дисциплината си и варварите са успели да ги победят. — Той стисна зъби. Не разбираше ли тя? Воинският морал беше най-добрата противоотрова срещу упадъка.

— Да, мой куцукащ любими. Размекнали са се и това е част от падението им. Но това е станало много по-късно. В началото на смъртоносната спирала било лошото ръководство. Когато започнал упадъкът, римляните още били суперсила — военна. Преторианската гвардия имала прекалено много, а не прекалено малко власт. Политическите институции са отслабнали. По-късно идва корупцията и разрухата. Рим е изгнил отвътре навън. Повярвай ми. Доста съм прочела извън задължителната литература.

Ферис я погледна. Тя клатеше глава заради това, че не можеше да я разбере. Конската опашка се полюшваше като конска грива. С какво го беше запленила толкова? Дали с това, че го дразнеше и му се присмиваше и говореше неща, противни на убежденията му? Че го обичаше достатъчно, за да му каже, че греши? Че знаеше неща, които той не знаеше, цели пластове преживявания, които забулваше под русите кичури и прекрасните лешникови очи? В този миг беше безкрайно ценна. Не му пукаше дали новите варвари ще унищожат и последния небостъргач в Америка, стига да пощадяха Алис.

— Обичам те — каза той.

— О, супер, той се призна за победен. — Тя го стисна за ръката и го дръпна да слизат от стената на замъка.

Алис носеше обяд — франзела, вино, сирене, шунка и пъпеш. Откриха една височинка под лъчите на ноемврийското слънце, върху няколко скали, закътани от замъка на кръстоносците, и седнаха да се нахранят. Ферис разряза пъпеша с джобното си ножче и сложи върху всеки резен по парче шунка. Алис извади хляба и сиренето и отпуши виното — червено кефрая от намиращата се на сто и петдесет километра долина Бекаа в Ливан. Вкусовете бяха съвършени, всеки оставяше неповторимото си усещане върху езика. Когато приключиха с яденето, се излегнаха върху древните камъни да се попекат на слънце.

Алис имаше още една спирка. Искаше да заведе Ферис до град Мутах, само на няколко километра. Беше прочут в мюсюлманската история като мястото на първата битка между мюсюлманската армия, напираща извън Арабия през седми век, и легионите на Византийската империя. Мутах сега беше университетско градче и подобно на Зарка на север се бе превърнал в център на мюсюлманския фундаментализъм.