Дэвид Игнатиус - Богове на измамата

Ферис се събуди в шест. Любиха се още веднъж, шумно, и после Ферис си отиде вкъщи, за да си вземе душ и да се преоблече преди срещата с Хани. Главата му беше замаяна от толкова много секс и толкова малко сън и стомахът му се свиваше от притеснение. Под душа в главата му отново се появи сцената отпреди двайсет години, когато беше счупил ръката на онова момче, без да иска. Или беше нарочно? Намръщи се. Къде е границата? Кога костта престава да се огъва и започва да се чупи?

Хани го чакаше в Офицерския клуб. Нямаше никого, точно както беше предвидил. Йорданецът изглеждаше много доволен от себе си. Носеше двуреден блейзър с лъскави месингови копчета; ризата му беше от двуцветните модели, които продаваха на Джърмин стрийт, с бяла яка и маншети и крещящи натрапващи се райета. Поздрави Ферис и го огледа изпитателно.

— Дълга нощ? Изглеждаш малко… уморен.

— От часовата разлика е — отвърна Ферис. Зачуди се дали Хани не го следи. Разбира се, че го следеше.

Седнаха на истинска английска закуска, поднесена от сервитьор с бели ръкавици. Клубът беше целият в старомодна кожа и тъмна ламперия. Сигурно беше построен по времето, когато Глъб Паша 50 50 Генерал-лейтенант сър Джон Багът Глъб, британски военен, известен най-вече с това, че предвожда и обучава Транс йорданския арабски легион от 1939 до 1956 г. — Б.пр. наложил английска дисциплина на хашемитската армия. Хани се хранеше като човек с отличен апетит, говореше между парченцата пушена херинга и бърканите яйца.

— Прощаваме ти, Роджър — каза йорданецът. — Това исках да ти кажа. Съжаляваме, че изгубихме самообладанието си. Но ни провокираха. — Говореше за себе си в множествено число като крал. Дори и кралят не го правеше.

— Няма нищо — отвърна Ферис. — Ако бях на твое място, и аз щях доста да се ядосам. Радвам се, че реши да ми позволиш да се върна. Тук ми харесва.

— Знаем, че ти харесва. И ще се грижим за теб. Ти си нашето малко братче.

Това предупреждение ли беше?

— Благодаря. Оценявам загрижеността ти. Но мога и сам да се оправям.

— Както искаш, скъпи мой. Освен това ти имам доверие. Дори и след случилото се с моя нещастен човек в Берлин, Мустафа Карами. Защото знам, че ти не си виновен. Но ще бъда откровен. Една от причините, поради която поисках да се върнеш в Аман, е, че се тревожа за господин Ед Хофман. Той е човекът, на когото нямам вяра.

— Е, не ме питай мен. Хофман не казва на никого какво всъщност е намислил, включително и на мен.

— О, съмнявам се. Съмнявам се. Ти си неговото момче. Как се казваше точно? Неговият „галеник“. Подозирам, че знаеш доста за господин Ед Хофман и неговите планове. И не искам да изгоря пак, нали ме разбираш? Това ме тревожи. Чувам стъпките на Ед. Чувам го как диша. Но не го виждам. Страхувам се, че това не ми дава мира.

— Не мога да ти помогна. Съжалявам. Глух и ням. Знаеш правилата.

— Да, да. Не се тревожи. Няма да се опитвам да те „вербувам“. Няма да съм толкова нахален като предшественика ти Франсис Олдърсън и да се опитам да подкупя член на приятелска разузнавателна служба. Моля те, не бой се. Но искам да разбереш нещо. Не сме толкова глупави, за колкото явно ни мислите с господин Ед Хофман. Сериозно говоря. Не правете тази грешка.

— Знам, че не си глупав. Истината е, че храня дълбоко уважение към теб. Ти си мой учител, уста 51 51 Майстор (араб.). — Б.пр. Хани.

— Колко мило — отвърна йорданецът. — Ще запомня този израз на приятелство. В тази част на света приятелството има голямо значение. Но ти го знаеш. Ти самият си арабин. Или поне така ни се иска да мислим.

По-късно — докато Ферис се опитваше да разчисти бюрото си от насъбралите се сводки и доклади — секретарката отвори вратата и го попита дали е чул новините от Саудитска Арабия. Ферис поклати глава.

— Две бомби са избухнали преди малко в Рияд. Една пред хотел „Фор Сизънс“, другата пред местния клон на банка Ейч Ес Би Си.

— Мамка му! — рече Ферис и поклати глава. — Колко души са загинали?

— Не казват. Новината току-що дойде.

Ферис включи Си Ен Ен и седна на защитения си компютър. Телевизионната мрежа, както обикновено, в момента разполагаше с повече информация от ЦРУ. Ферис се обади на Хани, който се беше прибрал в кабинета си само преди минути. Йорданецът каза, че вече бил наредил в цялата страна да се затвори всичко, което може. Допълнително подкрепление от силите за сигурност било тръгнало към американското посолство и всяка друга потенциална мишена в Аман.